– Превръщаме се в истинско семейство, нали? Двамата с Томи вече сте женени и чакаме бебе. Уха.
Уха наистина. Според мен вече е време да споделя другата си изненада с нея.
– Скъпа, Томи искаше да те попитам нещо.
– Какво?
– Той желае официално да те осинови. Мислил е по въпроса известно време, но първо трябваше да се оженим.
Бони се опулва насреща ми и мига изненадано. Веднъж, два, три пъти.
– Той... иска да ми бъде баща?
– Много при това. Но само ако и ти го искаш.
– Ако го искам? Шегува ли се? Това ще е чудесно! Никога не съм имала татко.
Биологичният баща на Бони беше пройдоха. Изостави Ани, когато най-много имаше нужда от него, и умря в катастрофа няколко години по-късно.
– Сама му го кажи, когато се приберем у дома, скъпа. Това много ще го зарадва.
– Наистина? Ще се зарадва ли?
Протягам се и погалвам брадичката ѝ.
– Разбира се. Той също никога не е бил татко.
* * *
Двамата с Томи лежим в леглото и се унасяме, но не към съня, а просто се носим като двама любовници в лодка, плаваща във водите на спокойно езеро. Бузата ми е опряна в гърдите му, а ръката ми е доста по-надолу, отпусната върху пениса му; за удобство, а не за секс. Очите му са полузатворени, но знам, че е буден.
– Тя беше искрено щастлива, че ще я осиновявам – измърморва той.
– Мисля, че изпаднала в екстаз, е по-точното определение.
Тишина.
– Никога не съм предполагал, че някое дете ще е толкова щастливо от факта, че ще му ставам татко.
Вдигам бузата си и я подпирам на ръката си, за да мога да го виждам.
– Сериозно, татенце?
– Нямах това предвид, което си мислиш. Не че се смятам за недостоен или нещо подобно. Просто... тя не просто се съгласи, а беше искрено щастлива... – Томи въздиша. – Не мога да го обясня.
Усмихвам се и отново отпускам глава на гърдите му.
– Мисля, че те разбирам.
– Тази вечер много четох за бебета. Поръчах няколко книги. – Той прочиства гърлото си, може би малко стеснително. – Искам да разбера всичко.
– Книгите помагат. Поне до раждането. След това сме съвсем сами.
– Между другото, за мен няма значение дали ще е момче, или момиче.
Ръката ми спира нежната си ласка на долните му части.
– Наистина?
– Аха. Знам, че повечето мъже искат син, и няма проблем, ако се роди такъв, но честно казано, няма значение. Просто искам да имаме здраво дете, което да отгледаме заедно.
– Опасявам се, че ще бъдем наказани заради прекомерното си щастие. – Не ми се иска да го кажа. Думите излизат по собствена воля.
Томи гали косата ми.
– Разбирам те.
Притискам се в него, утешена от тези две негови простички думи и нищо друго. Той не се опитва да ми вдъхне кураж или да прогони страховете ми.
Двамата се унасяме отново и усещам как ми се изплъзва. Томи обикновено заспива и съответно се събужда преди мен. Дишането му е бавно и равномерно и сърцето му бие успокоително в ухото ми.
Прокарвам ръка през корема си.
Там вътре ли си, мъниче? Все още нямаш ръце и крака, а си само бучка от клетки, но това няма да ми попречи да ти поговоря. Искам да знаеш, че ще се грижа за теб. Няма да позволя на някого да те нарани или да те отнеме от мен. Имам ново правило, бебче. Искаш ли да го чуеш?
Стомахът ми започва да къркори. Приемам това за „да“.
Ако някой посмее да погне мен или семейството ми, няма да отиде в затвора след това. Вече не. Цената за подобно нещо е смърт, чиста и проста смърт. Чу ли ме, бебче?
Този път не се чува къркорене, но няма проблем, защото започвам да се унасям по различен начин. Очите ми натежават и аз ги затварям, за да потъна по-надълбоко – едната ми ръка е върху корема, в който расте детето ми, а другата на мъжа, който ми помогна да го направим.
28
Инсталирах софтуер, който ти позволява да влизаш в нашия компютър – обяснява ми Лио. – Ще можеш да следиш какво правим, сякаш ти си потребителят. Така ще си наясно с чатовете и всичко останало. Също така си сложих камера и микрофон, за да можем да поддържаме връзка.
Лио и Алън вече са заели позиции в апартамента на Робърт Лонг. Марджъри, която е в ролята на Синтия, е в къщата.
– Синтия още не работи – запозна ни Кали. – Тъй като трябваше бързо да изготвим новата ѝ самоличност, реших, че ще е най-добре да поемем в същата посока с бившата госпожа Лонг, както направихме с Робърт. Тя все още не знае какво да прави с живота си. Междувременно ще ходи на фитнес, на фризьор, ще чете и всички други дейности, които прави една добре поддържана жена.
Поглеждам картината на собствения си монитор.
– Имам чувството, че съм там – казвам аз, впечатлена съм.
– Технологиите много се развиха – съгласява се Лио. – Ще можеш да четеш всичко, което напишем. Ще правя също така архиви на написаното, за да се запознаваш с пропуснатото, ако е необходимо.