Наскоро четох книга, в която се дискутираха различията между мъжете и жените и желанието им за секс. В общи линии в нея пишеше, че наистина е така: мъжете искат по-често секс от жените. Да, да, знам, това не е нищо ново. Но имаше нещо, което авторът спомена, забележка, която ми се стори доста проницателна. Той каза: мъжете искат секс, когато са под стрес, а жените губят интерес.
Смятам, че това е така и може да обясни донякъде много неща.
Както и да е, това някаква божия шега ли е, или какво?
– Много добре, Лио – хваля го аз.
– Благодаря.
– Трябва да се съглася с автора на тази книга – казва Алън. – Много проницателно.
– От личен опит ли говориш, Алън? – шегувам се с него.
– Без коментар.
Обновявам страницата.
– Хей, вече имаш отговор.
Добро включване, новак, гласи той. Четох същата книга и съм съгласен: забележката е чудесна.
– Този как разбра, че си нов? – пита Алън.
– Виждаш ли какво пише под потребителското ми име?
Поглеждам и разбирам какво има предвид.
– Постове: 1 – прочитам на глас.
– Типът, който отговори – IronJohn2220 – е пуснал повече от 5000 поста – отбелязва Алън и подсвирква. – Някой май има много свободно време.
– Какво следва? – пита Лио.
– Хайде да публикуваме историята ти – предлага колегата ми. – Смоуки, засега ще се придържаме към „братската“ страна на сайта и ще стоим настрана от „курвенската“. Лио ще се прави на неохотен хейтър, чиято ярост все още къкри.
– Повече тъга, отколкото гняв – добавя компютърният ни спец.
– Предполагам, че вече сте подготвили историята?
– Само ще я копираме и ще я постнем – отговаря Лио.
– Давай.
След малко ми съобщава, че мога да намеря историята онлайн.
Казвам се... всъщност все още няма да ви споделя името си. Просто ме наричайте Джон, Джим или Джо. Най-важното е, че не съм някой специален. Чета историите ви и се убеждавам в това.
Срещнах момиче, което смятах, че ще е мое завинаги. Аз съм на двайсет и девет години; запознахме се, когато бях на двайсет и две. Млада любов. Смятах, че тя е всичко, което човек може да иска от една жена. Беше привлекателна, но не красива като фотомодел, тихичка, но не и слабохарактерна, имаше собствено мнение, но се интересуваше и от моето.
Добре използва отличителните черти на истинската Марджъри, мисля си аз.
Не се оженихме веднага. Не бързахме да го правим. В началото живеехме в собствени домове. Уверихме се, че сме сексуално съвместими – такива бяхме. Не беше някоя мръсница, но беше навита да пробваме от всичко поне по веднъж. Например не ми позволяваше да ѝ се изпразвам в устата, но я използваше, за да стигна до финала. Това е компромис, с който един мъж може да живее, нали разбирате? Винаги съм смятал, че имам нормален сексуален нагон, без някакви особени фетиши. Предполагам, че при някои не е така, но при мен е.
Най-накрая заживяхме заедно, но отново го давахме кротко. И двамата бяхме запознати със статистиката при разводите. Тя беше израснала в дом с един родител, отгледана от майка си, защото баща ѝ бил загубеняк и все го нямало. Аз израснах с двама родители, но само на думи. Майка ми беше жестока алкохоличка, която ме биеше, когато баща ми не беше наоколо. С приятелката ми не бързахме да прецакаме нещата, като се оженим. Карахме я полека.
Живяхме заедно почти година, преди да ѝ предложа и тя да приеме. Казах си: „Защо не?“. Все пак си пасвахме чудесно. Споделяхме си домакинската работа, парите ни бяха общи, плащахме двамата сметките, имахме сходни вкусове в обзавеждането и в драперията... което означаваше, че на мен не ми пукаше, както и на нея. Бяхме щастливи и доволни, че я караме полека. Нямаше никакво съмнение, че решението ни беше правилно.
Дори сватбата ни беше внимателно премислена. Беше в тесен кръг и излезе евтино, но все пак беше специална. Оженихме се край океана в един хубав пролетен ден. Тя беше много красива, а и аз не изглеждах никак зле. Майка ѝ и баща ѝ дойдоха. Моята майка ми направи услуга, като не се появи. Обичахме да се шегуваме, че нищо не се е променило, само дето сега носехме пръстени. Нямахме меден месец. Предполагам, че и двамата бяхме малко суеверни и не искахме да урочасаме нещата. Оженихме се, прекарахме уикенда у дома, скъсахме се от чукане и в понеделник отидохме на работа.
Искам да споделя един момент от този уикенд. Знам, че много от момчетата в този сайт са доста гневни, и попадам на много теми, в които жените са определяни като „кучки“, „курви“ и подобни епитети. Разбирам ги наистина. Но точно сега още не съм стигнал дотам. Усещам този гняв дълбоко в себе си (или може би не е чак толкова дълбоко), но все още не ми е приятно да я наричам така. Въпреки всичко, което ми стори.