Все още е прекалено прясно, нали разбирате? Все още боли много. Както и да е, може би моментът, който споменах, ще обясни донякъде нещата.
Случи се в неделя сутринта. Съвсем рано, около пет или шест часа. Събудих се поради някаква причина, не знам защо. Телевизорът в спалнята работеше и навсякъде миришеше на секс и пот. Спомням си, че се разсъних. Някакъв рекламен блок вървеше за фон. Нещо от рода на как да забогатеем от недвижимо имущество. Отворих си очите и се обърнах, а тя беше легнала на една страна, с опряна в чаршафа буза, и ме гледаше.
Спомням си, че я погледнах в очите и видях, наистина видях, че ме обича. Любовта беше там, гола-голеничка като самите нас. Дъхът ми направо секна.
– Какво има? – съумях да я попитам аз.
Тя се пресегна и ме погали по бузата. Известно време не проговори.
– Мислех си за нас след петдесет години – отговори тя. – Представях си те с бяла коса и бръчки.
– Чудесно – пошегувах се аз.
– Не. Сериозна съм. Животът е едновременно кратък и дълъг. Правим някакъв избор с надеждата, че ще бъдем по-добри от родителите си. Но не сме сигурни дали ще е така. Събудих се до теб и докато те гледах, осъзнах, че да, направих правилния избор. Ще успеем. – След тези си думи се плъзна под ръката ми и отпусна глава на гърдите ми. – Много съм щастлива.
Повече не говорихме, но за бога, спомням си колко добре се почувствах в този момент. Тя задряма, докато сърцето ми направо заплашваше да изскочи от гърдите ми. Бях на двайсет и пет и животът ми тъкмо започваше. Знам, че звуча сантиментално, но точно така се чувствах. Все едно можех да видя бъдещето, нали разбирате? Хиляди моменти като този, години на споделяне на същото това легло, безброй събуждания един до друг, в които ще си казваме неща, които никой друг няма да чуе или узнае. Имах партньорка, втора същност, човек, който завинаги щеше да бъде до мен.
За първи път в живота си не се чувствах самотен. Тя ме дари с това. По-късно си го взе, него и още много други неща, но първо ми го даде.
Може би онези първи две години бяха най-хубавите в живота ми. Не че не се карахме, но това беше нормално. Карахме се за пари и задължения, а понякога просто се карахме за спорта и това ни предизвикваше да се държим грубо. Спомням си, че един път излязох и купих нов сервиз чаши. Видяхме ги заедно в магазина. На мен много ми харесаха, но не и на нея. Въпреки това отидох и ги купих. Хора, как само се вбеси! Толкова много викахме, че се чувахме чак в небесата. Накрая тя счупи едната от чашите в мивката, а аз така се ядосах, че размазах любимата ѝ чаша за кафе в стената. Двамата се шокирахме от самите себе си и стояхме като истукани, с ръце върху устите си, с изражения, които направо крещяха „О, Господи!“... и накрая се разсмяхме до сълзи на собствената си глупост.
Винаги се сдобрявахме, любехме се и се учехме от скандалите си. Наистина го правехме – след като се успокояхме, сядахме, говорехме и се опитвахме да разберем гледната точка на другия. Признавахме къде сме сгрешили и къде сме били прави, и накрая стигахме до компромис.
Никой от двама ни нямаше страхотна работа, но изкарвахме достатъчно пари, за да си купим къща. Извадихме късмет. Сега струва много повече, отколкото платихме за нея. Заедно обзаведохме новия си дом. Бяхме пестеливи и това беше част от удоволствието. Обиколихме магазините за мебели втора употреба и гаражните разпродажби, купувахме рафтове, които не се връзваха с масичката ни за кафе, която бяхме купили от другаде. Имахме три или четири различни вида сребърни прибори, като никои от тях не бяха цял комплект. Понякога прекарвахме уикендите си по този начин. Приготвяхме обяд за пикник и термос с кафе и два дни прекарвахме в обикаляне на Сан Фернандо Вали в търсене на съкровища, които другите хора изхвърляха. Намирахме си някой парк, когато огладнеехме, разпъвахме си одеялото и просто... спирахме. Разглеждахме. Наслаждавахме се на слънцето, небето и тревата. Понякога говорехме за бъдещето и за децата, които искахме да имаме. Бяхме съгласни, че идеалният вариант беше син и две дъщери, но правенето на син беше на дневен ред, точка. Друг път пък говорехме за внуци, дали да си вземем лабрадор, или коли и милиард други планове. Отне ни известно време, но обзаведохме тази къща заедно. Направихме я свой дом. Не беше един от най-хубавите и нищо не се връзваше с останалите неща, но беше наш.