Това беше приключение. Прекарахме си приятно. Смятах, че съм намерил мястото си в живота. Бях се установил.
Един ден, без никакво предупреждение, всичко се промени.
Прибрах се у дома и тя ми каза, че трябва да поговорим. Съвсем ясно си спомням, че беше много спокойна, много разумна. Нямаше и следа от огорчение. Говореше с мен като възрастен с трудно дете и за миг унищожи монотонния ми живот. Каза, че вече не ме обича. Не била моя вината. Просто се натрупвало, но вече била сигурна. Искала развод. Искала и къщата. Също така ми разкри, което беше най-лошото, че преди няколко месеца забременяла, но направила аборт. Защото тогава вече знаела, че ще поиска развод, и не мислела, че е „добра идея“ да има бебе, ако вече няма да сме заедно. Наговори ми всички тези неща едно след друго, като беше съвсем спокойна и просто изреждаше фактите като робот. Сякаш четеше от някакъв лист, който искаше да довърши колкото се може по-бързо.
Тогава трябваше да кажа нещо. Нещо умно, остро или проникновено. Но просто не бях способен да говоря. Не че не можех да измисля какво да кажа, просто не можех да говоря. Пътищата от мозъка до гласните ми струни бяха разрушени.
Докато я гледах, имах чувството, че пред мен стои чудовище. Това беше част от проблема. Защото тя не можеше да е чудовище. Тя беше жената, която обичах, жената, която ми беше казала през онази сутрин, че ще успеем. Тя беше жената, с която създадох дом. Бях ѝ доверил абсолютно всяка една малка част от мен. А сега седеше пред мен спокойна, обрана, студена като робот и ми казваше, че всичко е приключило.
Когато най-накрая успях да отворя уста, не казах нищо смислено. Бях жалък. Ядосвам се, като се сетя сега. Хленчех с глас, изпълнен с отчаяние. Попитах я дали има някой друг, а тя ме увери, че няма. Попитах я защо, какво съм направил, и съвсем ясно си спомням какво ми отговори, защото знаех, че е самата истина. Макар да се беше превърнала в непозната за мен, колкото и да ме беше заблудила, все още я познавах достатъчно, за да съм наясно, че вярва в това, което ми казва.
– Една сутрин се събудих и чувствата ми към теб ги нямаше. Изчаках това да се промени. – Тя сви рамене. – Не стана. Осъзнах, че никога няма да се промени. Не мога да прекарам остатъка от живота си така, а и ти не го заслужаваш.
Молих я, паднал на колене, да отидем на семеен консултант. Тя отказа. Нищо, което казвах или правех, не я трогваше. Беше съвсем затворена за мен. Смятам, че това е крайната точка на всичко, причината да ни боли толкова много. Когато една жена ни се отдаде изцяло, когато ни пусне вътре, това ни отваря към живота като нищо друго. Когато това ни бъде отнето, ставаме още по-самотни, отколкото преди да се запознаем.
Влязох в този сайт, защото, честно казано, в мен е истинска каша. Имам проблеми със съня. Преминавам през периоди, в които тя ми липсва, и периоди, в които искам да умре. Изпитвам ярост, която ме плаши. През по-голямата част от времето ме боли. Прав, грешен, безразличен, все ме боли. Не съм готов да я нарека „кучка“, все още не. Но не съм далеч.
Това е. Съжалявам за хленченето, но тук се чувствам в безопасност и исках да си разкрия душата.
Приключвам с четенето и се облягам на стола си.
– Уха. Впечатлена съм. Това ще привлече внимание.
– Прекарахме доста време в писането му – обяснява Лио. – Малко е дълго, но искахме нещо, което да резонира с мъжете на този сайт и да направи впечатление. Вече поражда дискусии.
– Къде?
– Под всяка история има място, където членовете могат да постват коментарите си. Презареди страницата и ще видиш онези, които вече са коментирали.
Обновявам страницата и веднага се появяват четири коментара.
Чудесна първа история, гласи най-горният. Много искрена. Наистина ме докосна, приятел. Докосна ме много. И аз обичах съпругата си, преди да ме срита в топките. Винаги е по-лесно да бъдеш наранен от непознат. Просто се дръж. Нещата ще станат по-леки, ще видиш.
После:
Никой не може да те накара да използваш думата „кучка“, преди да си готов, братко. Това тук е заради теб, а не заради някой друг. Ще се справиш с положението, както е най-добре за теб, точка.
Следващият коментар:
Чудесен първи пост. Силна история.
И накрая:
Ти няма да го кажеш, затова аз ще го направя вместо теб, брат ми. Тя е кучка. Шибана курва. Съжалявам, ако това те обижда. Нямам такова намерение. Но наистина съжалявам, че си преживял всичко това. Хората казват, че мъжете имат проблеми с обвързването, сякаш това е изцяло мъжко състояние. Глупости. Жените въобще не ни отстъпват и на йота. Това не е „мъжко състояние“. Това е човешко състояние. Мъж, който причини нещо такова на жена, което твоята съпруга е направила, ще го нарекат „копеле“ или „шибаняк“. Така че ще го повторя: тя е кучка. Студена, шибана курва.