Да.
Уау, човече. Ама че работа. Наистина оценявам честността ти и определено ти съчувствам на болката.
Благодаря ти. Трудно ми беше да напиша всичко това, но... не знам. Почувствах се по-добре след това. Не съм се оправил, но съм по-добре. Както и да е, трябва да вървя, но само исках да кажа, че оценявам, че сте тук, момчета, и този сайт, и всичко, което имате да кажете.
Винаги си добре дошъл, братко, пише KingEnergy12. Връщай се по всяко време и знай, че тук няма да бъдеш съден.
Лио напуска чата, без да отговори.
– Браво – казва Алън. – Направи се на малко изнервен накрая.
– Не съм в пълно неведение относно работата под прикритие – отговаря той. – Играл съм ролята на педофил преди. Това тук е по-трудно.
– Защо? – питам аз.
– Да съм педофил, не беше като да съм себе си. Онова цялото беше роля, от началото до края.
– А това не е ли?
– Не казвам, че виждам нещата като тези момчета. Но... много по-лесно е да вляза в тази роля.
– Танцуваш с Дявола, синко – казва Алън.
– Да. – Лио въздиша. – Компютърната работа ми харесва повече.
– Добре се справяш – окуражавам го аз. – Какъв е планът?
– Трябва да се позанимаваме с малко търговия – казва Алън. – Бавно и лесно.
– Обадете ми се, когато влезете отново в чата.
– Няма проблем. Чао.
Микрофонът изщраква. Миг по-късно връзката с компютъра на Лио е прекъсната.
Мисля за прочетеното и написаното в онзи чат рум. Част от мен съчувства на онези мъже. Не усещам ярост във всички тях. Някои просто ми се струват объркани и наранени. Ръката ми се плъзга върху корема ми и си мисля, че е напълно възможно да имам син. Трябва ли да се притеснявам, че момчето ми може да се повлияе от подобен модел?
Единственият отговор, който мога да намеря, е Томи. Той не се опитва да се прави на мъж. Той просто е такъв. Мъжествеността му е част от него, тя е също толкова естествена, колкото дишането. Едва ли има нещо по-хубаво от това да отгледаш дете, което да се сравнява с такъв баща.
Мобилният ми телефон иззвънява.
– Барет – отговарям.
– Здрасти, шефке – чувам веселия глас на Кърби, който не е много по-различен от убийствения ѝ, но все пак ми действа успокоително. – Сметнах, че няма да е зле да ти докладвам, за да знаеш къде отиват парите ти.
– Искаш да кажеш парите на Томи.
– Омъжила си се за една голяма зелена купчина, нали?
Не си правя труда да я питам откъде знае за брака ни.
– Какво е положението, Кърби?
– Дотук нищо. Спокойно е. Не забелязвам някой да я следи или дори да я погледне.
– Това са добри новини.
– Но не съвсем, нали?
Когато знаем, че съществува опасност, предпочитаме да излезе наяве, за да се борим с нея, отколкото да се крие. Можем да спечелим борбата. А в другия случай можем само да се тревожим.
– Не, не съвсем.
– Е, не се притеснявай прекалено много, шефке. Вършим си работата. Реймънд не е кой знае каква компания, но поне умее да слуша.
– Не се ли сменяте?
– Реших да добавя няколко души. Двамата с Реймънд сме взели нощната смяна, а двама мои приятели са на пост през деня. Нощното време е точното време за убиване на хора, не мислиш ли?
– Предполагам, че си права. – Обмислям дали да я попитам за тези така наречени „приятели“, но вероятно не искам да знам. Реймънд ми се стори достатъчно зловещ. – Оценявам, че си се заела с нощните смени, Кърби. Права си, тогава опасността е по-голяма.
Ще спя по-спокойно, когато знам, че ти си навън и ни наблюдаваш.
– Но проблемо. Е, не е точно но проблемо, защото това пречи на сексуалния ми живот, ако трябва да бъда честна, но затова са приятелките, нали? На мъжете ще им се наложи да свършват тази работа през деня, за да си получат следобедния десерт. Такъв е законът за търсенето и предлагането.
– Ти си по търсенето, чатнах.
– Естествено! Хей, усети ли играта ми на думи? „Ще свършват през деня“? – Приятелката ми се разкикотва.
– Чао, Кърби.
– До по-късно, алигаторе.
Затварям и поклащам глава.
* * *
– Ърл Купър обаждал ли се е? – питам Джеймс.
– Той каза, че ще има нещо за нас в късния следобед. Също така спомена да не очакваме много.
– Това ми звучи доста обнадеждаващо.
– Просто излагам фактите – отговаря Джеймс, като пропуска шегата ми или просто не ѝ обръща внимание.
– Като стана дума, разкажете ми какво имате за другите жертви.
– Всичките са жени – отвръща Кали, взема една папка от бюрото си и я отваря. – Преди осем години, на 13 юни, Елизабет Харис е намерена на стъпалата на полицейския участък в Чатсуърт. Мозъчната ѝ кора е наранена по същия начин като настоящите ни жертви. Била е отвлечена преди малко повече от седем години и съпругът ѝ е бил главният заподозрян.