– Но разследването е прекратено, защото не е открито тяло. – Това не е въпрос от моя страна, а заключение.
– Точно така. Съпругът ѝ, мъж на име Маркъс Харис, се самоубива няколко дни след откриването на съпругата му. Оставил е бележка, в която казва, че съжалява. Предположението е, че той е отговорен за мъченията и отвличането, и случаят отново е затворен.
– Странно – намръщвам се аз. – Щом е бил готов да се самоубие, защо не е споменал нищо за Дали? Какво е имал да губи?
– Дъщеря си. Била е на двайсет по онова време. Изчезнала е в деня, в който майка ѝ е била открита.
В стомаха ми се отваря ледена бездна.
– Намерили ли са я?
Кали поглежда папката.
– Не.
– Вероятно Дали му е дал право на избор – предполага Джеймс. – Да си мълчи за него и да поеме вината или дъщеря му ще я сполети същата съдба като бившата му съпруга.
– Сигурно я е убил след самоубийството на Маркъс – казвам аз. – Тя вече не му е била необходима. – Въздишам. – Е, вече имаме отговор на въпроса как Дали е убедил Маркъс да поеме удара. Какво се е случило с Елизабет?
– Така и не се е оправила. Починала е от съсирек в мозъка преди три години.
– Нищо ли не е изникнало за Дали, когато Елизабет е била намерена? Не е ли изпращал съобщения на ченгетата, не се ли е отбивал, за да им оставя картички?
– Не пише за нищо такова. Полицията е предположила, съвсем логично, че през цялото време Маркъс Харис я е държал някъде. Приписали са мъченията и самоубийството на нестабилна психика. Изчезването на дъщерята по-скоро е потвърдило, отколкото отрекло подобно твърдение.
– Предполагам, че Елизабет е имала застраховката „Живот“?
– За четиристотин хиляди долара. Харис е взел парите, които са налични. Не е изпращал никъде нито цент от тях.
– Няма бележки – разсъждава на глас Джеймс. – Дали се е погрижил да остане скрит. Настоящите обстоятелства са аномалия.
– Кажи ми за следващата жертва.
– Орегон, преди четири години. Дванайсети ноември. Двама патрулни полицаи излезли да си вземат кафе. Върнали се и открили Кимбърли Дженсън в чувал за трупове, оставен пред колата им.
– Дръзко от негова страна – отбелязва Джеймс.
– Кимбърли е била отвлечена от паркинга на супермаркет – както вероятно вече сте се досетили – повече от седем години по-рано. По онова време е била на трийсет и пет. Съпругът ѝ Андрю е бил – изненада – главният заподозрян. Имала е връзка и се е съветвала с бракоразводен адвокат.
– Предполагам, че е взел парите от застраховката ѝ и ги е запазил за себе си?
– Алчността е кучка.
– Кимбърли?
– Хванала пневмония. Починала.
– Какво се е случило със съпруга ѝ?
– От небето паднали доказателства. Съвсем случайно.
– Какво?
– Намерили електронен дневник на компютъра му, пълен с ежемесечни бележки за държаната в плен Кимбърли. Открили още складова клетка на негово име, вериги в пода и деенкато ѝ. Все такива неща. – Кали се усмихва. – Андрю се самоубил, преди ченгетата да го пипнат.
– Започвам да виждам модел при тези самоубийства.
Тя свива рамене.
– Страхливците са си страхливци през целия ден.
– Предполагам, че не е оставил никакви бележки и картички? – пита Джеймс.
– Нито една.
Въздишам.
– За втори път Дали успява да остане в сянка. Следващата жертва?
– Хилари Уебър, на четиресет и пет, намерена от турист в странична уличка във Вегас преди три години. Хилари е била отвлечена като останалите и съпругът ѝ Доналд е бил под прицел. Бил е по средата на много свадлив развод и е имал много зает мъничък пенис.
– Кажи ми, че един от двамата все още е жив.
– Ще ми са да можех. Доналд се промъкнал в болницата три дни след като Хилари била открита, и я убил с възглавница. След това се качил в колата си и прекосил границата с Мексико. Нямало ни вест, ни кост от него до миналата година.
– И?
– Намерили останките му в пустинята. Клепачите му били отрязани и бил оставен гол на мексиканската жега. Нямало следа от парите.
– Значи – измърморва Джеймс – или се самоубиваш, или отиваш в затвора. Избягаш ли, той те намира.
– Дали нашият човек е подхвърлил някакви доказателства? – питам аз.
– Не мисля, тъй като Доналд се е изпарил доста бързо. Май е спестил доста ядове на Дали. И преди да попитате – не, Дали отново не е оставил никакви следи за съществуването си по онова време.
– Трети път остава незабелязан – измърморвам аз. – Следователно бележките, които получихме, са първите, които доказват съществуването му. – Поглеждам Кали. – Обстоятелствата около тези три жертви като че ли противоречат на твоята теория за „еволюиращата парадигма“ и защо е пуснал Хедър с работещ мозък. Мисля, че използва смъртта като мощно оръжие срещу тези мъже, които са му клиенти.