Джеймс поклаща глава.
– Случаят на Хедър е странен. Досега все е успявал благодарение на обикновената елегантност в действията си. Защо си е променил начина на работа?
– Звучиш като човек, който му се възхищава. – Тонът на Кали е неодобрителен.
– Фактите са си факти, не са възхищение. Брилянтността на Дали се крие в изящната простота на плановете и действията му. – Джеймс започва да изброява на пръстите си. – Клиентите му никога не са го виждали. Превръща ги в съконспиратори. Предлага им финансов стимул. Ограничава контактите си с жертвите, като по този начин не могат да го опишат дори ако по някакъв начин успеят да избягат. Вижте Хедър Холистър. Пуснал я е, но тя не може да ни снабди с нищо полезно. Факторът време е от изключителна важност и също е брилянтна постъпка от негова страна. Много неща се променят за седем години. Хора се преместват, хора умират. Ченгетата се пенсионират, местят се, умират. Когато дойде време парите от застраховката да се приберат, на кого ще му направи впечатление? Дори в случаите, в които е бил принуден да прилага наказания, рискът пак е малък, а наградата голяма, и както вече казахте, определено запознава настоящите си клиенти какво ще се случи като застраховка от евентуални действия срещу него. Просто. Брилянтно. Защо да променя всичко това?
– Няма смисъл – съгласявам се аз. – Какво пропускаме?
– Нямам представа. Но намерих още една аномалия. Прекарах доста време в интернет в търсене на сайтове за страдащи от симфорофилия. Не са много и претърсих всичко. Не намерих нищо. Нито снимки, нито видеоклипове от местоположенията, на които смятаме, че е организирал автомобилните катастрофи.
– Вероятно се забавлява с тях само у дома – казва Кали.
– Може би – отговаря Джеймс, – но това е нещо необичайно. Парафилия като тази изисква постоянно удовлетворяване. Споделянето е начин за ново преживяване. Нещо толкова уникално... странно е. Как я подхранва?
– Значи лоши новини – измърморвам аз.
– Не е точно така. Потърсих хотели, които се намират близо до автомобилните катастрофи – имаше само един в радиус от километър и половина. В него е наета стая на името на Хедър Холистър в нощта на отвличането ѝ.
В мен се заражда огромно вълнение, набира скорост и бързо се изпарява.
– Седем години в хотелска стая? Няма да успеем да открием никакви доказателства. Дори да има такива, те ще са замърсени.
– И все пак – настоява Джеймс – продължава да потвърждава профила му. Няма причина да наема онази стая и още повече да използва името на Хедър, освен за да задоволи някакво свое желание.
– Как ни помага това? – пита Кали.
– Ще ни помогне с обвинението, когато го заловим. Ако нуждата му е била толкова силна, няма начин да се е отървал от доказателствата. Не може. Намерим ли го, ще намерим също така снимките и видео материалите. Това е доста уникална парафилия, а не нещо, което можеш да срещнеш във всеки втори дом. Уликите ще го свържат с местопрестъпленията и оттам с Хедър Холистър.
Мислим малко оптимистично, което не ни е от особена помощ в момента, но наистина е така. Както ми каза един прокурор веднъж, „залавянето на престъпника е само половината битка, оставането му зад решетките е другата половина“.
– Имам още новини – съобщава Кали. – Намерихме отпечатък от вътрешната страна на чувала на Дейна Холистър. Пуснах го в АСПО11, но не съвпадна с никого, замесен в този случай. – Тя се намръщва. – За съжаление, не съвпада и с никого другиго в системата.
– Става все по-странно – отбелязва Джеймс. – Странно е, че е постъпил толкова небрежно, ако въобще е той.
Двамата се поглеждаме, повече сме обезпокоени, отколкото просветлени от това развитие на нещата.
– Може би декомпенсира12? – предполагам аз.
– В това няма логика.
– Пфу! Да не се подмокрихте двамата – подиграва ни се Кали. – Вероятно вече е пораснал и панталоните не му стават. Понякога оглупяват.
– Може би – съгласявам се аз.
Но не мисля така.
29
Давай, гласи написаното. Кажи го. Ще се почувстваш по-добре, когато го направиш, уверявам те. Освобождаващо е.
Не знам, пише Лио в ролята си на Робърт Лонг. Просто не ми се струва правилно да я наричам – нея или някоя друга жена – така.
Това е просто програмиране, братко. Движенията на радикалните феминистки са промили мозъците на мъжете, за да се страхуват. Нека ти дам един пример. Всички знаем онази дума, която на никой мъж не му е позволено да изрича на жена, нали?