Курва, пише някой друг. Думата на смъртта.
Точно така. А сега ми кажи: има ли подобна дума във връзка с мъжете?
Никой нищо не пише, това е еквивалентът на мъртвешка тишина в киберпространството.
Ето, продължава онзи. Точно за това ти говоря. Как е възможно?
Обидните думи към жените сигурно са десет пъти повече, отколкото към мъжете, пише Лио. Прекарали сме много време в миналото в критика към жените.
Господи, отговаря един от мъжете. На теб здраво са ти промили мозъка, а?
Майната ти.
Успокойте се, момчета, призовава първият коментатор. Всички сме били там, където е той сега, или поне повечето от нас. Оставете ме аз да говоря. Все още ли си там, Наранен?
Тук съм.
Виж, прочетох историята ти. Нека те попитам нещо. Гневен ли си ѝ? Искам да си помислиш, преди да ми отговориш. Наистина си помисли и бъди честен. Коя е най-добрата дума за емоцията, която изпитваш?
Лио проточва паузата.
Омраза, написва най-накрая той.
Добре. Е, не е добре, разбира се, но поне е честен отговор. А сега ми кажи защо я мразиш.
Защото... Тя спря да ме обича без никаква причина. Абортира детето ми, без дори да се допита до мен. И се е превърнала в емоционална непозната просто ей така, без да вложи усилия да оправим нещата.
Добре, Наранен. Сега ще ти задам друг въпрос и отново искам добре да си помислиш, преди да ми отговориш. Готов ли си?
Да.
Ето го и него: Що за жена прави това?
Отново настъпва тишина. Курсорът примигва на монитора и аз си представям група мъже в средна по големина стая, които гледат, чакат, нямат търпение.
– Давай – приканва го Алън. – Затова влязохме в този чат рум. Време е да прекосиш границата.
В момента са в „Курвенски чат“. Алън ме попита дали не мисля, че е прекалено рано, но аз го успокоих.
– Най-малкото е нормално да го направи от любопитство.
Предполагам, че... – пише Лио и продължава да внушава неохотност. Предполагам, че само кучка би направила подобно нещо.
Браво! Почти си готов, братко. Поеми си дълбоко въздух и отстъпи крачка назад. Обмисли логиката на това, което току-що каза. Ако жена, която прави подобни неща, е кучка, а това е така – то тогава защо би имал нещо против или угризения да я наречеш по този начин?
Курсорът примигва в мълчание.
Започвам да разбирам какво имаш предвид.
Естествено, братко. Нарича се истина. Е?
Какво?
КАЖИ ГО. Каква е бившата ти съпруга, братко? Не „що за жена би направила това“, а що за жена е тя? Каква е?
Тя е... кучка.
Кажи го отново!
Тя е кучка. Шибана кучка.
Какво още?
Курва. Лъжлива, коравосърдечна, убиваща бебета курва!
Останалите в чата направо крещят различни окуражаващи думи, поне си ги представям, че го правят. Виждам в главата си същата тази група в средната по големина стая. Нечии лица са изкривени от ярост, а други плачат. Всички размахват стиснатите си юмруци и крещят думите отново и отново. Кучка! Кучка! Курва!
Къде е личният ми фаворит?, мисля си аз.
Потърсвам и го намирам.
Путка, написал е някой. Шибана путка.
Винаги съм мразела този епитет, дори повече от светотатствената „курва“. Не знам защо.
Господи, толкова много я мразя, пише Лио. МРАЗЯ Я ИЗКЛЮЧИТЕЛНО МНОГО! Ще ми се...
Той спира да набира и зачаква.
Какво ти се ще, братко?
– Изчакай малко повече – съветва го Алън. – Нека го изтръгне от теб. Не бъди прекалено нетърпелив.
Давай, братко. Тук сме само наши хора. Никой не те е виждал, нито знае истинското ти име. Не се спирай сега. Какво ти се ще?
Ще ми се да пукне, мамка ѝ, пише Лио.
Тишина. После:
Всички сме били на твоето място. Не се срамувай. Първата част от възвръщането на мъжествеността ти е да бъдеш честен относно чувствата си към жените. Ти знаеш как се чувстваш, а не те. Не им позволявай да ти казват как ти е „позволено“ да се чувстваш, става ли?
Разбрах. Благодаря.
Лио излиза от чата.
– Това беше добро – казвам му аз. – Виртуозно изпълнение. Прибързаното излизане накрая беше чудесно решение.
– Объркан и изпълнен с омраза – съгласява се Алън. – Точните съставки за психичен срив. Надявам се да привлече вниманието на Дали.