Джеймс ми дава сигнал.
– Трябва да вървя, момчета. Обадете ми се, когато решите да се върнете отново в чата.
– Няма проблем.
Прекъсваме връзката.
– Какво има? – питам колегата си.
– Ърл Купър е тръгнал насам.
Протягам се в опит да се прочистя от токсичната смесица от вълнение и раздразнение.
– Да се надяваме, че ще ни каже нещо полезно.
* * *
– Имам някои забележки, но не знам доколко полезни ще ви бъдат.
Купър е седнал на един от столовете в офиса ни, отпуснал се е, но е все така бдителен. Навива единия край на извития си мустак.
– Ще сме доволни на всичко, което можете да ни кажете – уверявам го аз.
– Устройва ме. – Той мълчи известно време, като че ли за да си събере мислите. – Географският профил в общи линии представлява концепция за „психическа карта“, когнитивен образ, който развиваме на база заобикалящата ни среда. Тази „карта“ се съставя чрез опита, пътуванията, определени места и така нататък. Всички си имаме безопасни райони, зони, в които се чувстваме най-спокойни и уверени. Те най-често се намират до дома ни, но невинаги. Следите ли ми мисълта?
– Мисля, че да – отговарям аз.
– Почти винаги първото убийство е най-полезно, поне що се отнася до географския профил. Разпитвал съм две лоши момчета, които бяха открити благодарение на работата ми, и им показах как сме ги заловили. И двамата се съгласиха, че има логика. Те бяха убили близо до дома си и бяха изхвърлили телата в познати за тях райони. Смятаха, че са постъпили умно, но когато им изложих фактите, осъзнаха, че са действали подсъзнателно в рамките на своята зона на комфорт.
– Има логика – съгласявам се. – Девствените убийци не са насърчавани от успеха си. При тях има голямо вълнение, но също така и много страх. Да останат близо до дома си, би било успокояващо.
– Точно така. Когато човек отиде в чужбина, разбира много бързо тази концепция: чувстваме се най-удобно на познати места. Ето един пример: кой от вас се е разхождал около железопътни линии?
Никой не вдига ръка.
– В такъв случай – продължава Купър, – ако някой от вас реши да убие човек – независимо дали мъж или жена, няма да го направи близо до гарата. Но един от най-успешните случаи на географския профил, който ви споменах по-рано, включваше точно този фактор: всички тела бяха открити близо до железопътни линии.
– Да, вече ни разказа за това – обажда се Джеймс, видимо отегчен. – Извършителят е бил пътник, нали?
– Нелегален имигрант, млади ми Джим. Примерът е прост, но много хубав за нашите цели. Имаме човек в страна, която е била не само непозната за него, но също така враждебно настроена по принцип. Ако го заловели, щял да бъде депортиран. Затова се скитал по железопътните линии. Когато започнал да убива, било напълно нормално да го прави край тях. А сега да се върнем към лекцията. Всички ние, независимо дали съзнателно или не, си създаваме зони на комфорт. Те са пространствени и в различна степен. Чувствате се най-удобно в собствената си дневна. По-приятно ви е в задния ви двор, а не в предния. В местния хранителен магазин? Не толкова, колкото в дневната, но често пазарувате в него, така че е наред. Работното ви място вероятно е сравнително безопасно. Създавате си психическа карта и когато настъпи моментът да извършите престъпление, тя влиза в действие. Ще обмислите факторите и ще контролирате онова, което ви е познато: пътища за бягство, пусти райони, докъде достига светлината от уличните лампи. Ще опростя още повече нещата, като ви дам един пример. Да речем, че имаме два квартала един до друг. Единият е на бели от средната класа. Другият е съставен предимно от черни и е беден с висок процент на престъпност. Бял мъж е убит в квартала на белите, застрелян е в зелената си градина зад бялата си дървена ограда. Какво ще е първото предположение?
– Някой от страшните чернокожи хора е дошъл и е гръмнал горкия бял човечец, разбира се – казва Кали.
Ърл се усмихва.
– Точно така, млада госпожице. Каква е според вас истината на база информацията, която ви дадох?
– Бил е убит от някого от неговата страна на оградата – казвам аз, разбрала какво има предвид.
– Точно така. Зони на комфорт.
– Всичко е много интересно – казва Джеймс, като с тона си показва, че въобще не е така. – Това с какво ни помага сега?
– Всичко с времето си, млади Джим – отвръща Ърл, видимо незасегнат от мизантропията на колегата ми. Може би е свикнал да си има работа с трудни студенти. – Вземаме под внимание и други фактори. Разглеждаме мястото на отвличане и мястото на изхвърляне, вероятните пътища за бягство и какво ни показва всичко това за него. И така нататък.