Намръщвам се.
– Мисля, че започвам да разбирам защо казахте, че може би няма да сте ни от голяма полза. Не знаем коя е първата му жертва. Местата на отвличане са избрани около жертвите, а не извършителя. А местата за изхвърляне са такива, че да направят впечатление, а не за удобство.
Ърл се прави, че докосва невидима шапка.
– Точно така, госпожице Барет. Добавете също, че действа в три различни щата, за които знаем, и... – Купър свива рамене. – Това прави нещата малко сложни.
– Какво можете да ни кажете? – питам аз.
– Няколко неща. Първо: извършителят вероятно е от Западното крайбрежие. Бих предположил Южна Калифорния или някъде там.
– Защо?
– Жертвите, за които знаем, са от Лос Анджелис, Орегон и Невада. Районът е много голям, но все пак е един вид зона на комфорт. Затова казах Западното крайбрежие. Мисля си, че е от Южна Калифорния заради жертвата в Невада. Извършител, който живее в Орегон, едва ли ще се отклони до Вегас, за да ловува, за разлика от някого, който е израснал или живее в Лос Анджелис.
– В това има логика – съгласява се Джеймс.
Купър не му обръща внимание.
– Ти каза, че извършителят вероятно е воден от парите като основен мотив, и аз се съгласих с теб – припомня той. – Тогава защо е останал тук, където имотите са толкова скъпи? Ще му е много по-евтино да се разположи в Средния запад, на юг или в някои райони на изток. Вероятно си казва, че е тук заради изобилието на жертви, и наистина има логика в това, но мисля, че действа тук, защото територията му е позната.
– Разбирам – отвръщам аз. Доволна съм от подобно заключение.
– Можем да заключим още някои неща от местата, на които изхвърля жертвите. Тук и в Орегон ги е оставил близо до полицията – едната на стъпалата на участъка. Другата във Вегас я е зарязал в странична уличка. Бих предположил, че се чувства много по-комфортно в Калифорния и Орегон, отколкото в Невада.
– Вероятно е прекарал повече време там. Трябва да съсредоточим усилията си в тези два щата, нали? – питам аз.
Купър ми се усмихва и отново докосва въображаемата си шапка.
– Да, наистина. Там ще е най-предвидим. Той ще се отклони от профила си в онези райони, които са извън зоната му на комфорт.
– Но ако е така – намесва се Кали, – няма ли точно там да е най-вероятно да допусне грешка?
– Човек би си помислил точно това, но не. Извън зоната си на комфорт, на непозната територия, ще бъде изключително внимателен, а в зоната си на комфорт ще е по-отпуснат, макар и съвсем малко и дори несъзнателно.
– Какво друго? – пита Джеймс, чийто интерес е привлечен.
– Искам да отбележа, че това е изцяло мое мнение, но бих казал, че можете да игнорирате крайградските квартали. Прекалено са малки и прекалено населени. Съседите ви познават и знаят с какво се занимавате. Мислех си за горите в Орегон и пустинята в Невада, но също ги отхвърлих. Съгласен съм с идеята, че ще иска да държи под око жертвите си, докато пътува, и това изисква поне да е в предградията, където има интернет връзка. – Купър поглежда за кратко бележките си. – Бизнес районите са добър избор, защото в общи линии хората там си държат главите наведени. Не са толкова зорки в една бизнес зона, колкото на местата, където живеят. Също така ще има възможност да наеме или да закупи пространството, от което има нужда в името на бизнеса, като по този начин ще добави още един защитен слой на личната си информация. Обмислих вариант да използва складове, и макар да е добра опция, не мисля, че го прави. Складовете обикновено са отдалечени от населените райони – което е добре за него, но също така са под голям риск да бъдат ограбени или някой да се настани в тях.
– Нещо по средата – предлага Джеймс.
Купър кима.
– Точно така, млади Джим. В онези странични улички, които са далеч от моловете и главните артерии. Близо до бизнес паркове и подобни. Такова местоположение би задоволило нуждата му от спокойствие, докато се намира в близост до улиците и магистралите, които са му необходими, ако можем да съдим по модела му на отвличане. Той отвлича жертвите си, поне онези, за които знаем, от – на практика – градски райони. Подобно нещо е рисковано и би желал да ги отведе в леговището си колкото се може по-скоро.
– Градските райони ми се струват много рисковани – казвам аз.
– Да и не. Хората са по-наблюдателни в своите жилищни анклави. Ако е достатъчно решителен – какъвто е определено, градските райони са по-добри в много отношения. Разполага с магистрали и улици. Може да стигне почти навсякъде в Лос Анджелис, в правилното време от деня, за 45 минути.