– Така е – подкрепя го Джеймс. – Планирал е тези отвличания вечерно време, след час пик.
– Отново си прав – съгласява се Купър, който почва да рови в бележките си, докато не намира търсеното. – Ето го – продължава той. – Нашият човек притежава имотите, които използва. Няма да иска да си има работа с хазаин, който да души около него. Жертвата описа бетонни стени. Това не означава офис помещения, макар че е възможно да е купил сградата и след това да е направил някои изменения.
– Така е щял да остави следа – отбелязва Джеймс.
– Помислих си същото. Но ако бях на негово място – не забравяйте, че все още сме във владенията на предположенията, щях да купя парче земя и да построя малка сграда.
– Личен склад? – питам аз.
– Нещо такова. Бих я построил, но не бих я пуснал на пазара и щях да се уверя, че рецепцията винаги е затворена. Никой не обръща внимание на подобни места, в които почти не влизат хора или влизат в странни часове на деня и нощта. Те са предимно затворени и има къде да спреш колата си и да я разтовариш, без никой да забележи нищо. Не е необичайно също да разполага с видеонаблюдение.
– И климатична инсталация – добавя Джеймс. – По-скъпите места го предлагат като опция за хора, които складират неща, нуждаещи се от определени температурни условия, като картини и книги.
– Има логика – признавам аз.
Купър свива рамене.
– Тук свършва моят път, опасявам се. Не знам дали това ще ви помогне особено във финалния анализ, а и заключенията ми се базират по-скоро на предположения, отколкото на факти, но вие ме попитахте и аз ви отговорих.
Взирам се в бялата дъска – виждам го и не го виждам. Погледът ми се размазва. Майсторски, прочитам. Мъчения, мисля си. Решителен.
Нещо чука на вратата и чака да му отворя.
– Познавам този поглед – казва Ърл с мек глас. – Какво си мислиш, госпожице Барет?
Неяснотата се слива.
– Мисля си за мъж, поне доколкото ни е известно, с перфектен резултат в отвличанията. Той следи плячката си, запознава се с навиците ѝ и след това я напада и отвлича чисто. Вие казахте нещо. Решителен е. Уверен. – Поглеждам Купър. – Обучен?
Джеймс отговаря първи:
– Възможно е. Тези отвличания са много прецизни. Не можеш да достигнеш подобно ниво на компетентност по естествен начин.
Ърл продължава да навива мустака си.
– Военен? Полицай?
– Просто предположение.
– В това също има логика. Предположение е, но добро предположение според мен.
– Ще помислим над него. – Протягам ръка към Купър, за да се ръкуваме, и той я поема. – Благодаря, сър. Оценявам помощта ви.
– Удоволствието беше мое. Какъв е следващият ви ход, ако нямаш нищо против да те попитам?
– Смятам да говоря с една моя позната, която може да прави същото като нашия извършител без никакъв проблем.
– Значи е бивш военен, доколкото разбирам?
– Тя е бивше нещо.
30
Кърби идва в офиса ми и сяда, без да ме пита. Облечена е в дънки, бяла риза с копчета и кецове. Вдига краката си на бюрото ми и се усмихва, докато си дъвче дъвката.
– Нужно ми е мнението на професионалист.
– Какъв професионалист? – пита тя. Не мога да разбера дали се закача с мен. Кърби живее в състояние на постоянно безразличие и както обикновено, единственият намек за онова, което се крие под повърхността, изплува в очите ѝ. Застава нащрек. Със смъртоносен поглед.
– Таен агент. Убийца. Каквото се сетиш.
Тя се ухилва.
– О, така кажи. Казвай какво ти трябва.
– Преследваме мъж, който вероятно има някакво обучение. Това е просто теория, но бих се радвала на твоето мнение.
Забелязвам, че интересът ѝ се събужда.
– Разкажи ми за него.
Запознавам я с Дали. Кърби технически е цивилна, но съм сигурна, че по някое време в миналото е имала по-високо ниво на достъп от това, което някога ще видя в живота си. Не ми задава никакви въпроси през цялото време, а само ме слуша с интерес. Когато приключвам, отпуска глава назад и се вторачва в тавана, като продължава да си дъвче дъвката.
– Е – отговаря най-накрая тя, – трябва да се съглася с преценката ти, че вероятно има някакво обучение. Безпроблемно отвличане в градска среда, без да бъде хванат или забелязан в нито един от случаите? – Кърби кима. – Това е доста ефективна дейност. Можеш да се научиш да действаш по такъв начин в специалните сили, макар че е напълно възможно направо да е отишъл в частния сектор, както направих аз.
– Какво имаш предвид?
– Военните са наистина странни, що се отнася до тези специални сили. Такъв е законът, шефке. Не се допускат жени. Но аз знаех какво искам да правя, още от ранна възраст и ако си наистина специално мотивирана да получиш подобно обучение, с всичките му отвличания, разпити и убийства, има определени места, които могат да ти го осигурят срещу съответната цена.