– Барет.
– Нашият човек клъвна – казва Алън.
* * *
– Прякорът на този тип е Дали – казва Алън. – Писа на Лио по личния чат.
Мразиш ли бившата си съпруга?, попитал го е той.
Въпросът е зададен направо, без представяне и предисловия.
– Какво да отговоря? – пита компютърният ни специалист. Говори тихо и плахо. Разбирам го. Дали не може да ни чуе, но му идва отвътре.
– Не знам – отвръща Алън. – Нещо не е наред с това. Прекалено е рано. Смоуки?
Колегата ми е прав. Всичко, което сме научили за Дали, ни подсказва, че е предпазлив, че планира внимателно, воден от прагматична необходимост, а не от нужда. Лио е регистриран в сайта от по-малко от двайсет и четири часа. Защо бърза?
– Може би е заради историята ти – казвам аз. – По дяволите, не знам. Карай я бавно. Отговори му с въпрос.
– Какъв?
– Довери се на инстинктите си – съветва го Алън. – Не се поти, синко. Ще ти кажа, ако започнеш да прецакваш нещата.
За момент настъпва тишина, след което чувам пръстите на Лио върху клавиатурата.
Защо питаш?
Хубав въпрос, казвам си наум.
Освобождавам мъжете от затвора на жените. Опитвам се да разбера дали си мъж, който иска да бъде освободен.
Защо мислиш, че ми трябва освобождение?
Прочетох историята ти. Много е завладяваща. Но има голяма разлика, цял свят разлика, между това да си хванат в капан, и да искаш да бъдеш освободен. Изисква се вземането на решение.
Какво е това? Предложение за самопомощ? Може би ще ми обясниш как да впрегна вътрешното си щастие или нещо такова?
Аз просто разрешавам проблеми. Хайде, угоди ми. Отговори ми на въпроса. Мразиш ли бившата си съпруга?
– Давай – казва Алън. – Но почакай малко. Прави се на колеблив, преди да го сториш.
Минават три-четири секунди, преди Лио да отговори на въпроса.
Да.
Какво да?
Да, мразя я.
Защо?
Чел си историята ми. Мисля, че е очевидно.
Историята е нещо, върху което си помислил, преди да го напишеш. Искам да чуя по-импулсивните ти отговори. Разбрах, че това е най-бързият начин до истината. Нека те попитам отново и този път ми отговори, без да мислиш прекалено дълго. Защо мразиш бившата си съпруга?
Лио изчаква, преди да отговори.
Защото ме провали.
– Добре – окуражава го Алън.
Как го направи? Обясни ми какво имаш предвид под „провали“.
– Това не е толкова лесно, колкото смятах – признава компютърният ни спец.
– Справяш се чудесно – казвам му аз. – Влез в роля и се остави Робърт Лонг да отговаря вместо теб.
Преди да ме зареже и да убие бебето ми, започва той, вярвах в любовта. Сега е различно. Никога вече няма да обичам толкова свободно. Винаги ще съм подозрителен. Винаги ще се страхувам да се доверя.
Кое беше по-лошо? Неочаквано да спре да те обича или да абортира нероденото ти дете?
Лио не се колебае.
Няма начин някога да ме е обичала истински и след това да ми причини подобно нещо. Разбираш ли какво имам предвид? Всичко е било лъжа. Любовта ни е била лъжа. Това боли най-много.
Благодаря ти.
За какво?
За честността ти. Това е причината да се свържа с теб. Тази честност. Тя резонира на историята, която си публикувал.
Просто написах каквото чувствах.
Нека те питам още нещо. Просто хипотетично. Представи си го като фантазия.
Добре.
Как щеше да се възползваш от ситуацията, ако бившата ти съпруга я нямаше?
Ако я нямаше? Какво имаш предвид? Ако беше мъртва ли?
Не, не. Не говорим буквално. Просто ако я... нямаше. Представи си, че са се появили извънземни и са я взели на кораба си. Как щеше да се възползваш от това, емоционално или по друг начин?
Ами... предполагам, че щях да взема къщата като за начало. Все още имаме ипотека. Няма да е малко.
Какво друго?
– Стъпвай много, много внимателно – предупреждава Алън. – Не споменавай застраховката „Живот“. Придържай се към емоционалната страна засега.
Част от мен си мисли...
Лио изчаква малко Дали да го прикани да му отговори.
Какво?
Ще изпитам облекчение. При това огромно облекчение, че я няма. Не сме заедно, но знам, че е някъде там в същия град. Колкото и малко вероятно да е, все пак е възможно да се натъкна на нея в магазина или да я задмина на магистралата. Не сме заедно, но усещам присъствието ѝ. Ако тя изчезне, ще ми падне тежест от плещите.
Разбирам. Уверявам те, че наистина те разбирам.