Да. Ами уверението ти и още пет долара ще ми осигурят лате от „Старбъкс“.
Може да се изненадаш.
От какво?
От решенията, които мога да ти предложа. Но няма да говорим за това сега. Прекалено е рано. Нека ти дам нещо малко, което да ти покаже, че съм истински, а не просто поредният ненормалник в мрежата.
Давай.
Не се чувствай заплашен от онова, което ще ти кажа. Уверявам те, че съм приятел, а не враг.
Както кажеш, „приятел“. Lol.
Ето: Знам кой си, Робърт Лонг.
– Мамка му, това беше бързо – изненадва се Лио. – Как, по дяволите, го направи?
– Покажи този шок в отговора си, синко, и виж какво ще стане.
Какво, по дяволите! – пише компютърджията. Как, мамка му, разбра кой съм? Смятах, че всичко това е анонимно!
Такова е, Робърт, такова е. На никого другиго, с когото си разговарял тук, не му е известно кой си. Аз знам заради онова, което съм и каквото правя. Помни какво ти казах: не ти го казвам, за да те заплашвам. Давам ти го като доказателство, нищо повече.
Доказателство за какво?
Доказателство, че когато говоря с теб, говоря за истинския свят. Ние се срещаме в киберпространството. Но когато говорим в бъдеще...
Писането внезапно спира.
Дали?
Почакай.
– Какво става? – измърморва Алън.
– Вероятно трябва да вдигне телефона или нещо подобно – предполага Лио.
Трябва да вървя, най-накрая пише Дали. Сбогом.
Кога ще поговорим отново?
Няма отговор.
Дали?
Името на Дали изчезва.
– Проклятие – ядосва се Лио. – Отписа се.
– Странно, че те изряза, когато те беше хванал на въдицата си – казвам аз.
– Може би излезе в обедна почивка – казва Алън – или някой от пленниците му е избягал.
– Много интересно обработва клиентите си – измърморва Джеймс зад мен и ме стряска.
– Господи, човече! От колко време гледаш?
– Видях всичко. Той е много спокоен, много умен. Усети ли го какво прави? Опипва почвата с потенциалния си клиент чрез хипотези. Внимава да не говори за смърт и убийства. Всичко е просто мечта, „какво щеше да правиш, ако?“.
– Това му позволява да ги преценява, без да ги обезпокоява.
– Нещо повече. Той се налага като доминантната страна във връзката, но в ролята на довереник. Можеш да му се довериш, защото разполага с отговорите. Така ще му е много по-лесно да ги манипулира по-късно.
– Много е изкусен – съгласява се Алън. – Този тип вероятно е много добър в разпитите. Очевидно основата му е сериозна.
– Все още ли се тревожим, че се свърза толкова бързо с мен? – пита Лио.
– Не знам – отвръща Алън. – Може би просто се опитва да стигне определен таргет. Изгуби Хедър Холистър, така че се нуждае от свежо месо, нали?
– Вероятно – съгласявам се аз. – Но въпреки това внимавайте. Обадете ми се, ако се свърже отново с вас.
– Няма проблем – уверява ме Алън. Връзката прекъсва.
Завъртам стола си по посока на Джеймс.
– Е? Какво мислиш?
– Профилът е противоречив. Внимателен, свръхпрагматичен човек, който изведнъж променя перфектния си начин на действие. Оставя ни бележки, за да ни каже, че съществува, пуска Хедър Холистър непокътната, вероятно оставя отпечатък в чувала на Дейна Холистър и сега прибързва с Лио. – Той поклаща глава. – Странно. Може би просто се намесва факторът лудост, но пак е обезпокоително.
„Факторът лудост“ е термин, който използваме на местно ниво. Той се отнася към необяснимите грешки и отклонения от очакваната норма, които много често срещаме при серийните извършители. Като изнасилвача, който не пропуска да си слага презерватив, докато един ден не го прави, и убиеца, който винаги носи латексови ръкавици, но не може да се удържи и лиже бедрата на жертвата си. Попитайте ги защо са го направили, и отговорът им няма да е никак разумен.
– Тя беше първата ми червенокоска – може да ви отвърне изнасилвачът. – С цялата тази прекрасна червена коса. Имах нужда да я усетя.
При убиеца вероятно ще е нещо по-мрачно:
– Трябваше да я вкуся, за да я почувствам напълно. Да помириша само есенцията на живота ѝ не беше достатъчно, нали разбирате?
Не разбираме, никой не може да разбере. Това е факторът лудост.
– Възможно е.
– Нека добавя нещо към дискомфорта ти, сладкишче – обажда се Кали от бюрото си.
– Чудесно. Какво?
– Проверих отпечатъците, намерени в Лос Анджелис, Орегон и Невада с тези от чувала на Дейна Холистър.
– И?
– Всичките са от един и същ човек.
– И четирите ли?
– Да. И четирите случая.