Поглеждам Джеймс и виждам собственото си объркване, изписано на лицето му.
Какво, по дяволите?
Вдигам ръце.
– Добре, тогава да приемем, че това е подарък. Разшири търсенето. Провери в Интерпол и във всяка друга база, която сметнем, че може да ни помогне. Чух слухове, че АНС си правят тяхна „тайна“ база с данни. За тайните операции в различни страни.
– Изстрел в мрака.
Базата с данни на Интерпол е толкова малка, че в 80 % от случаите резултатите са негативни, а АНС от своя страна са доста снизходителни към нас след Единайсети септември.
– Въпреки това опитай.
– Добре – подсмърква Кали. – Но може да отнеме известно време. Нямам приятели там.
– Не мога да си го представя – подиграва ѝ се Джеймс.
– Като се заговорихме за фактора лудост – казвам аз, прекъсвайки отговора на Кали, – Джеймс, да направим проверка на имотите в Лос Анджелис, Портланд и Лас Вегас. Засега я ограничи до търговските обекти.
– Какво да търся?
– Всичко с „Дали“ в името.
Джеймс почуква замислено горната си устна с пръст.
– Ще потърся също така Салвадор Дали и някакви пермутации. Имена на картини и подобни. – Той се намръщва. – Ще ми отнеме известно време и едва ли ще е особено точно. Не всичката информация е компютризирана. Дори онази, която е, не се намира лесно. Възможно е да не открием нищо.
– Или пък може да открием нещо.
Вратата на офиса се отваря и вътре влиза заместник-директорът Джоунс.
– Качвай се горе, Смоуки – нарежда той. – Веднага.
31
Загазила ли съм, сър? – питам аз, докато пътуваме в асансьора.
Джоунс се усмихва.
– Не. Директорът иска да говори с теб и както винаги, времето му е ограничено.
– Той е горе?
– В офиса ми е.
Излизаме от асансьора и минаваме покрай Шърли, преди да влезем в кабинета на заместник-директора. Директорът Ратбън става, когато влизаме, идва при мен и двамата се ръкуваме.
– Съжалявам, че те измъкнах така, Смоуки. Наясно съм, че работиш над труден случай в момента.
– Да, сър.
– Ще бъда кратък. Не е официално, но вече разполагам с одобрение под масата за създаването на специален екип. От самия президент.
– Ау – съумявам да отговоря аз.
– Трябва да станеш много по-добра от това, преди да те изтипосам пред пресата – шегува се директорът Ратбън.
– Или просто можем да пропуснем тази част, сър. Не обичам да говоря с репортерите.
– През повечето време няма да ти се налага. Обещавам ти. В началото обаче, след като всичко е уредено и финансирането е одобрено, ще се нуждая да свършиш малко пиар. Това е част от сделката. Има сенатори и конгресмени, които искат да бъдат видени с теб. Президентът също.
– Наистина?
– Разбира се. Моето решение им осигурява странична вратичка, Смоуки. По някое време някой находчив репортер ще разбере, че в цялата страна финансирането и персоналът на ФБР за нетерористични дейности са отрязани. Това ще накара много хора да се почувстват неудобно.
– И то с право – отвръщам аз.
– Специалният отряд ще бъде историята, която президентът и другите ще разказват, за да успокояват страстите. Ние няма да разформироваме нашите НЦАЖП дейности, просто ще ги променим.
– Може ли да ви задам един въпрос, директоре?
– Можеш да ме питаш всичко.
– Неофициално, какво е мнението ви относно това „разформироване“?
– Както вече ти казах, не одобрявам. Точно това се опитвам да направя, да спася каквото мога.
– Защо не одобрявате?
Всички могат да ви кажат, че вярват на принципите. Тестът е дали могат да го защитят? Въпросът е много сериозен. Искам да видя дали може да ми даде сериозен отговор.
– Някои хора са уверени, че развитието на технологиите ще успее да запълни празнините. Смятат, че деенкато, отпечатъците и всичко останало ще направят профайлингът... не нещо остаряло, но не толкова важно. Тяхното мнение е, че местната полиция може да осигури необходимото в полеви условия и че ролята ни може да бъде по-централизирана и по-автоматична. По мое мнение това е изключително голяма грешка в преценката.
– Защо? – притискам го аз.
– Поради същите причини, за които си мислиш и ти, агент Барет. – На лицето му се появява лека усмивка. – Може да съм просто „костюмар“, но не отлепям пръст от пулса. Наясно съм с работата, която ти и екипът ти вършите, както и много други. Криминологията винаги е била и винаги ще бъде безценна. Но няма как да замениш една група от хора, които са обучени и разполагат с опита да разбират серийните извършители. За съжаление, моето мнение среща все по-голям отпор. – Директорът Ратбън разперва ръце, за да покаже колко безполезни са усилията му. – Какво мога да кажа? Неизбежно е. Приближава буря и аз се опитвам да спася каквото мога.