Това, казва то, е мястото, където можете да ме нараните най-много. Застреляйте ме тук и ще застреляте душата ми.
32
Лекарката, при която отивам, е сериозна жена – показва, че цялото ѝ внимание е насочено към мен и я е грижа за състоянието ми.
Да отида на нов лекар, макар че не съм почитателка на ходенето по лекари, е по-лесно, отколкото срещата с нови хора. Когато някой лекар погледне белезите ми, обикновено е честен и открит и мога донякъде да бъда сигурна, че интересът му е професионален. Тази лекарка не е изключение. Името ѝ е Сиера Ранд.
– Защо родителите ви са ви кръстили Сиера? – питам аз. В общи линии печеля време. След като вече съм тук, в кабинета, и тя също е тук, с бялата си лекарска престилка, отворена папка и химикал, осъзнавам, че съм ужасена. Да отида на лекар, изведнъж ме кара да разбера важността на нещата.
Лекарката ми като че ли решава да ми играе по свирката.
– Родителите ми са си падали по туризма и лагеруването. Легендата гласи, че съм зачената на връх Уитни, който е част от планинската верига Сиера Невада.
– Красиво име.
– Благодаря. Тъкмо са се отърсвали от хипи културата, когато съм се родила. Можели са да ме кръстят Америка, Свобода или нещо подобно, така че не се оплаквам, доверете ми се. – Тя се усмихва. – Така, какво мога да направя за вас, госпожице Барет?
Лекарката слага край на бръщолевенията ми и ме поставя в безизходица. Няма накъде да бягам.
– Бременна съм.
Тя не се усмихва, не ме поздравява, нито пък се намръщва. Изражението ѝ е като докторски доклад на тема неразгадаемото.
– Как разбрахте?
– От обичайното. Менструацията ми спря преди повече от два месеца и гърдите ме болят. Направих си тест за бременност и резултатът беше положителен. После си направих и кръвен тест, за да бъда сигурна.
Лекарката поглежда картона ми.
– Във формуляра сте отбелязали, че сте имали дете преди?
– Едно.
– Здраво ли е?
– Беше.
Тя се намръщва и слага картона в скута си.
– Беше?
– Дъщеря ми беше убита от мъжа, който причини това на лицето ми.
Тогава го виждам, както съм го виждала много пъти преди: сещат се за моя случай. Историята ми беше във всички вестници и телевизии. Вместо да се опули насреща ми или да стори нещо по-лошо, което така мразя, а именно да потърси „правилното нещо, което да ми каже“, лекарката само поклаща глава.
– Съжалявам, госпожице Барет. Не събрах две и две.
– Няма проблем. Можете да ме наричате Смоуки, доктор Ранд.
– Смоуки. – На лицето ѝ отново се появява приятна усмивка. – Няма проблем да ме наричаш Сиера, но вероятно е редно да ми викаш доктор Ранд. Изследванията сочат, че пациентите имат по-голямо доверие на лекарите си, когато се държат официално с тях. Просто не вярват, че съм лекарка, ако не нося лекарската престилка.
Разтварям леко сакото си и ѝ показвам оръжието си.
– Запозната съм с този феномен. Няма значение колко много размахвам значката си, ако не нося пистолет, хората не ми вярват, че съм агент.
– Предполагам, че си имала гинеколог. Мога ли да попитам защо не се виждаш с него... или с нея и с тази бременност?
– Беше мъж. Доктор Еванс. В отговор на въпроса ви... предполагам, че съм суеверна. Дъщеря ми беше убита. Не искам да има нещо общо с това бебе. – Забивам поглед в пода, защото съм малко смутена, може би дори засрамена. – Знам, че не е честно, и наистина не го виня за смъртта ѝ, но...
– Искаш ново начало във всяко едно отношение.
Вдигам поглед. Изненадана съм.
– Точно така.
Лекарката ми се усмихва окуражително.
– Няма нищо лошо в това, Смоуки. Първото нещо, което се опитваме да намалим за бъдещата майка, е стресът. Логично е да не го повишаваш заради гинеколога си, независимо каква е причината.
– Благодаря ви.
– Та, да се върнем на дъщеря ти. Здрава ли беше? Някакви проблеми с бременността и раждането?
– Не, Алекса беше лесна. Имах леко сутрешно гадене и четиричасово раждане. Тя беше здраво бебе и здраво дете. Изкара много тежка треска, когато беше на шест месеца, и веднъж си счупи ръката, като падна от катерушка. Всичко останало беше наред.
– Добре. А ти? Имаш ли някакви здравословни проблеми оттогава?
Поемам си дълбоко въздух и ѝ споделям нещо, което само малцина знаят.
– Направих аборт скоро след изнасилването.
Лекарката продължава напред, без дори да вдигне поглед от картона ми.
– Някакви усложнения от това? Инфекции, повече кървене от обичайното?
– Не.
– Ходила ли си редовно при гинеколога си?
– Всяка година.