– Нищо от това няма да ни помогне точно сега – казвам аз. – Да се съсредоточим върху онова, което ми каза Лио. Той смята, че Холистър ни е предал на Дали.
– Струва ми се, че трябва да си поговорим на четири очи с него – предлага Алън.
– Лио също така каза да намерим някой много добър компютърен специалист, който да разгледа сървъра или сървърите, които Холистър използва на работата си. Според него ще намерим нещо на тях.
Джеймс кима замислено.
– Вероятно Дали е направил грешка. Почти невъзможно е да не оставиш никакви следи в дигиталната ера. Може би е знаел това и е бил наясно, че единствената му опция е да скрие всичко много, много добре, като вербува помощници.
– Не разбирам.
Той маха с ръка.
– Просто предположение. Двамата с Кали ще намерим специалист. Ще вземем заповед. Вие с Алън вървете да разпитате Холистър.
– Кой е умрял, че са те направили шеф? – смъмря го Алън.
– Не съм ли прав?
– Прав си, Джеймс – отвръщам аз. – Точно това трябва да направим. Да се заемаме.
Мобилният ми иззвънява.
– Барет – отговарям.
– Кой, по дяволите, ти е дал разрешение да се връщаш на работа?
Заместник-директорът Джоунс.
– Предполагам, че самата аз, сър.
– Прекалено е скоро, Смоуки.
– Сър...
– Качи си задника тук горе.
Прибирам обратно телефона си в калъфчето му.
– Трябва да се видя със заместник-директора, Алън. Чакай ме в лобито.
– Успех – провиква се след мен той.
* * *
– Мили боже! – са първите думи на Джоунс, когато ме вижда.
– Само аз съм, сър – шегувам се и се разполагам на един от кожените столове.
Заместник-директорът стана, когато влязох. Сега сяда. Гледа ме достатъчно дълго, за да ме накара да се почувствам неудобно.
– Направете ми снимка, сър, така ще можете да ме гледате винаги.
Джоунс се намръщва.
– Да оставим шегите настрана, агент, какво правиш тук? Четох доклада ти или поне онова, което може да мине за такъв. Държана си в плен и си била измъчвана четири седмици, като всичко е приключило с ампутирането на кутрето ти. Няма да споменавам, че си плешива като билярдна топка и бременна.
– Много ви благодаря за това, сър. – Чувството ми за хумор се изпарява, когато засяга темата за загубата на косата ми.
Джоунс разтрива лице с ръце. Въздиша тежко. Когато ме поглежда отново, виждам един мъж, който се опитва да се окопити и да бъде разумен.
– В задължителен отпуск си, Смоуки.
– Това няма да ме спре, сър.
Гневът се разгаря в очите му. Той го потиска.
– Защо?
– Защото сега не съм луда, но ако не работя върху залавянето му, ще полудея. Това е отговорът ми.
Заместник-директорът се опитва да си наложи маска на съчувствие. Тя не му стои добре, този човек не е създаден за такива неща.
– Разбирам те, Смоуки. Наистина те разбирам. И съжалявам. Ще си в платен задължителен отпуск, докато не получиш разрешение да се върнеш на работа от психиатър.
Изпълва ме ярост, която малко ме замайва заради своята внезапност и сила. Давам всичко от себе си, за да я преглътна, но част от огъня и отровата ѝ се прокрадват в гласа ми.
– Не мога да се подчиня на тази заповед, сър. – Думите ми са като камък, който стърже в друг камък.
Джоунс размахва пръст насреща ми и се разкрещява:
– Или ще се подчиняваш на шибаните заповеди, или ще наредя да те разкарат оттук! – Край със съчувствието.
– Върви си го начукай! – изкрещявам в отговор аз и скачам на крака.
Чувам се да говоря някъде отдалече. Аз съм, но и не съм.
Обуздай се веднага или ще се случи нещо, което няма да можеш да върнеш назад.
Заместник-директорът Джоунс също става на крака. Не мисля, че някога съм го виждала толкова гневен. Хрумва ми, че реакцията му се дължи както на страха му за мен, така и на гнева му заради неподчинението ми.
– Дай ми една основателна причина да те оставя на работа!
Направо ще експлодирам. Всичко се случва вътре в мен. Сякаш отново съм на поляната, но този път светлината е ядрена. Надига се облак гъба и вятърът заличава живите.
Осъзнавам, че тази ярост е за Дали, а не за мъжа пред мен.
– Защото, сър... – гласът ми трепери, хващам се за бюрото и го поглеждам в очите. – Защото той навлезе в нашия свят, взе двама от нас и единият никога няма да се завърне. Трябва да отговаря за това. Нищо няма да ме спре да го погна.
Наблюдавам вътрешната му борба. Той иска да унищожи нещо точно сега, но не мен. Отново сяда и се отпуска на стола си.
– Майната му на него, майната ти и на теб. Махай се тогава и го хвани. – Не ме поглежда. – Ако се провалиш, се смятай за уволнена.
Зяпвам от изненада. Отново съм гневна и яростта ми кипи.