– Защо просто не е проверявал сървърните логове? – питам аз. – Там не се ли пази всяко влизане?
– Да. Но те са милиони.
– Ах.
– Така е било много по-лесно. Изолирал е влизанията само в програмите, което е означавало, че IP-тата ще са на Дали.
Ококорвам се насреща му.
– Това е добро.
– Има още. Дъглас е съставил списък на всички имейл адреси, които Дали е използвал, и ги е включил в специално разработена имейл програма, която е направил достъпна в мрежата. Може да се влиза в програмата през всеки уеб браузър и да прави две неща: да изпраща имейли до тези адреси или да си изпрати имейл със списък на адресите до себе си. Така е изпратил предупредителния имейл до Дали от затвора.
– Презастраховал се е – казва Алън. – Вероятно заради това Дъглас е бил толкова уверен, че няма да плати на Дали. Смятал е, че може да го изнудва.
– Сгрешил е – отбелязва Джеймс.
Намръщвам се.
– Странно е, че Дали не се е сетил, че може да се случи нещо такова.
Кали се обажда за първи път. Досега мълчеше, но усещах тежестта на погледа ѝ върху мен.
– Мисля, че всичко се свежда до онова, за което ви говорих по-рано: оценка на риска. Вероятно е претеглил възможностите и необходимото и е решил, че рискът си струва.
– Той е взел необходимите предпазни мерки – продължава Джеймс. – Проследихме IP-тата до поредица от интернет кафета и една библиотека – използвал е публични системи, като навярно е плащал в брой.
– Мамка му – ядосва се Алън.
Нещо се размърдва в главата ми. Проблясък. Намръщвам се.
Джеймс ме гледа много внимателно.
– Какво има?
– Не знам. Имам чувството, че това, което току-що каза, се опитва да си проправи пък към друга информация за случая. Все още не мога да я накарам да изплува. Кажи ми отново откъде е влизал в интернет?
Джеймс проверява написаното на листа.
– Интернет кафе. Интернет кафе. Интернет кафе. Библиотека...
– Спри. – Усещам го как плува насреща ми и става все по-голямо и по-ясно. – Библиотека. Това е.
– Какво? – пита Алън. – Объркан съм.
– Ърл Купър – отвръщам аз и се усмихвам на Джеймс. – Кое от тези неща не е като останалите?
– Библиотеката – отговаря той и кима. – Чатнах.
– Обясни го на по-низшите умове, сладкишче.
– Купър говореше за психически карти. Как си намираме комфортни и безопасни зони – някои съзнателно, а други подсъзнателно.
– Спомням си.
– Дали посещава интернет кафенета, защото те осигуряват анонимен достъп. Това е безлично място. Посещава библиотеката поради същата причина, но макар да му осигурява анонимен достъп, мястото не е безлично. Помислете. Библиотеките са лични места. В тях се създават общности. Библиотекарите помнят посетителите си. Те се грижат за книгите и следят да не бъдат повредени. В библиотеките съществува едно чувство на собственост, което не може да се намери в интернет кафетата.
– А и трафикът на двете места е коренно различен – добавя Джеймс.
– Добре – изрича бавно Кали. – Започвам да разбирам.
– Дали е внимателен и макар да не мога да кажа, че изборът на библиотека крие голям риск, това по-скоро е поведенческа аномалия. Помните ли какво каза Ърл: психическите карти се формират съзнателно и несъзнателно. По същия начин оказват влияние. Защо Дали се чувства свързан с тази библиотека? Защо на подсъзнателно ниво се чувства в безопасност в нея и е решил да я използва?
Алън щраква с пръсти.
– Защото му е позната.
– Точно така. И защо му е позната?
Този път отговорът идва от Кали:
– Защото е в района му.
Джеймс сяда зад компютъра си. Проверява адреса на библиотеката и го набира на клавиатурата. Миг по-късно местоположението се появява на „Гугъл Мапс“.
– В Долината е – казва той. – Близо до Рисида и Окснард.
– Къде са проверките на имотите, които направихте? – питам аз.
– Тук, на компютъра. Подредих ги по пощенски кодове. Не стигнахме доникъде. Бяха прекалено много, информацията беше непълна и така нататък.
– Ще стреляме на сляпо, но нека опитаме отново. Сега можем да стесним търсенето. Да погледнем списъците с имоти, които се намират на осем километра от библиотеката, и да видим дали ще изскочи нещо. Купър може да се окаже прав. Мисля, че бях държана в склад. Беше ограден от ограда с височина между два-два и половина метра.