– Продължавай – приканвам Алън.
– Не са намерени наркотици в тялото ѝ. Няма други отличителни белези, нито татуировки. Лекарят предполага, че е в началото или средата на четиресетте си години. Няма счупени кости, но има няколко стари зараствания на лявата китка и на две от ребрата ѝ. Според него ги е чупила, когато е била дете.
– Това ще ни помогне да установим самоличността ѝ – отбелязва Кали.
– Надяваме се. – Алън затваря бележника си. – Има нещо странно. Мускулите ѝ са в много добро състояние.
– Какво означава това? – питам аз.
– Вероятно похитителят ѝ я е карал да тренира.
– Това започва да ми звучи като планирано пленничество – констатирам. – Няма следи от сексуално насилие, макар че ще трябва да я разпитаме, за да бъдем сигурни. Имало е мъчения, но не са били прекалено тежки. Хранил я е и я е карал да тренира. Поддържал я е жива.
– Всичко това ни кара да се запитаме защо я е пуснал? – учудва се Алън. – И защо при нас?
Всички мълчим. Никой не разполага с отговора.
– Първата ни цел е да я идентифицираме – казвам аз. – Отвлякъл я е с причина, независимо как се е държал с нея. Да разберем коя е тя, може да се окаже ключът към разгадаването на случая. – Поемам си дълбоко въздух. Подготвям се. – А сега искам да ви разкажа за срещата си със заместник-директора Джоунс и директора Ратбън.
Споделям им абсолютно всичко в най-малки подробности. Те мълчат и осмислят думите ми. Когато приключвам, само Кали има мигновен отговор.
– Ама че странен ден. Не мисля, че ще имам особени проблеми да запомня датата на сватбата си.
Алън въздиша.
– Да видим дали съм разбрал правилно. Силните на деня, с цялата си мъдрост, са стигнали до извода, че харчим прекалено много пари и хора в преследване на престъпници, а не на терористи?
– В общи линии.
– Затова подхвърлят идеята за централизация на всичко? При която ще премахнат поста НЦАЖП координатор от всички полеви офиси?
– Точно така.
– Шибани идиоти – изръмжава той.
– Съгласна съм – отвръщам аз. – Но вероятно ще се изправим пред тази промяна. Специалният екип е решението на директор Ратбън да запази поне част от онова, което правим. Ако не се сформира такъв и подобно разформироване настъпи, няма да има никого на терен от ФБР по време на разследванията на серийни убийци. Участието ни ще бъде ограничено до изпращане на профили на местните и отговаряне на ViCAP запитвания.
Джеймс свива рамене и се изправя.
– Идеята на директора е разумна. Уведоми ме, когато си готова, какво решение си взела. – Той се насочва към вратата.
– Джеймс, може ли да почакаш малко, ако обичаш? Искам да обсъдим някои неща относно този извършител. Ще ми се да си създадем образ за него.
– Обади ми се по телефона или изчакай до утре. Закъснявам за нещо важно. – Той излиза, без да погледне назад и без повече думи.
– Истински чаровник – измърморвам аз. – Кали? Някаква представа какво ще бъде твоето решение?
– Съжалявам, сладкишче. Вече съм омъжена жена. Трябва да се консултирам със съпруга си. – Тя ми се усмихва похотливо. – За предпочитане след дълга сексуална загрявка.
– Ще ме уведомиш, когато си готова. За работата, имам предвид – допълвам с усмивка.
Алън килва глава на една страна.
– Ами ти, Смоуки? Какво смяташ да правиш?
– Честно казано, не знам. – Сядам на един от столовете. Роклята ми се набръчква около мен и ме кара да се чувствам нелепо. Изморена и премазана съм. – Първо трябва да поговоря с Бони и Томи и да си помисля... – Въздишам. – Просто не знам. Джеймс е прав. Идеята е много разумна, но...
– Няма никаква логика в нея.
– Да.
– Това ми е ясно. – Алън подръпва замислено долната си устна. – Не съм първа младост, Смоуки. Нито пък Елейна. Ако искат да се преместим в Куантико... Не знам. Не съм убеден, че ще сме склонни да го направим.
Кали го бута по рамото.
– Пфу. Възрастта е само душевно състояние.
– А моята душа е стара. – Отговорът му трябва да е шега, но има още нещо в него, нещо скрито и неохотно.
– Кали, защо не отидеш да си свършиш работата в лабораторията. Ще се видим утре сутринта. Обади ми се, ако междувременно изникне нещо интересно с отпечатъците.
Погледът ѝ прескача между Алън и мен. Разбира, че се опитвам да я разкарам от офиса.
– Няма нужда да ми намекваш втори път – подхилва се тя.
– Хей, Кали – обажда се Алън.
– Какво?
Той ѝ се усмихва със своята огромна и топла алънска усмивка.
– Поздравления, скъпа.
Тя му се ухилва насреща и прави реверанс.
– О, благодаря ви, сър. – Обръща се и излиза през вратата.
– Щастлива е – казва Алън, когато оставаме двамата.
– Да. Така е. – Насочвам цялото си внимание към него. – Но ти не си. Какво става?