Холистър си дърпа силно от цигарата, потръпва и се разкашля малко.
– Двамата с Хедър се обичахме в началото. Аз я обожавах. Тя беше умна, мила, добра в леглото и чудесна майка. Прекалено много се беше съсредоточила върху кариерата си, но тогава това не ми пречеше. Или поне така смятах. Моя грешка. Времето си минаваше и тя се промени. Аз също се промених и осъзнах, че тя не е онова, което търсех. Нуждаех се от някоя, която да ми обръща по-голямо внимание, да ме разбира по-добре. Тя се нуждаеше от някого, който нямаше да има нищо против да е омъжена за работата си. Не само аз смятах така. Хедър започна да се вижда с онзи педал Абът, агента на недвижими имоти.
Нарцисизмът му продължаваше да се проявява. Холистър беше стигнал до извода, че не обича съпругата си, и си беше намерил нейна заместница, но се беше шокирал и разгневил, че тя беше сторила същото.
– Извадих късмет. Срещнах Дейна. Тя не беше с горещо тяло като Хедър, но влагаше повече грижа и усилия във всичко, що се отнасяше до мен. До нейния мъж. – Холистър се усмихва на Алън с усмивката на луд. – Така ме наричаше. Нейният мъж. Винаги беше малко по-тежичка, отколкото ѝ се нравеше, просто тялото ѝ беше такова, но всеки ден ходеше на фитнес за по един час освен в неделите, защото искаше да изглежда добре за своя мъж. Готвеше. Никога не отказваше секс, нито пък го използваше като оръжие. Точно това исках от своята съпруга.
Чудя се какво ли пропуска в разказа си Холистър. Хедър е била силна жена. Тя не би се омъжила за пещерняк като него, нали? Крил ли е истинската си същност? Или просто са били поредната аномалия, която срещаме понякога при двойките? Хората не са стереотипи, те са сложни фрактали, задвижвани основно от неща, които не се виждат на повърхността.
Холистър млъква, потопен в собствените си спомени. Алън го приканва да продължи.
– Какво се случи?
– Имах проблем. Хедър беше кучка с пистолет. Щеше да ми вземе синовете и къщата при развода. Дейна ми каза, че ще остане с мен, но я стига... коя жена ще иска някакъв загубеняк в апартамент? Това ме тревожеше. Не можех да спя. – Холистър ме застрелва с враждебен поглед, който е горещ като вулкан. Предполагам, че го прави, защото аз също съм „кучка с пистолет“. – Дори започнах да имам проблеми в леглото! Можете ли да си представите? Просто исках да обичам подходящата жена, а Хедър заплашваше да ми отнеме синовете, дома и кура ми!
– Някога говорили ли сте със съпругата си за развод? – питам го аз. Трябва да си държа устата затворена и да оставя Алън да си свърши работата, но не мога да устоя, защото съм почти сигурна какъв ще е отговорът му.
– Да говорим? – Холистър се разсмива и маха с ръка. – Нямаше нужда да го правим. Знаех какво ще стане.
Стискам устни, за да не избълвам онова, което ми е на върха на езика. Дори не си е направил труда да говори с Хедър. Смятал е, че знае коя е и как ще реагира. Решенията му не са били базирани на прекараните години с нея, а на собствения му нарцисизъм.
Може би е щяла да му остави къщата.
– Какво се случи след това? – пита Алън, като по този начин си възвръща контрола.
Холистър ме застрелва с последен недоверчив поглед и отново насочва цялото си внимание към колегата ми.
– Често стоях до късно. Прекарвах си времето в сърфиране в интернет. Просто се опитвах да се забавлявам с нещо. Намерих един уебсайт. За хора като мен, които бяха женени за жени, които не обичаха. Съпруги, които бяха готови да им отрежат топките. Прекарвах много време във форума и чата. Мястото беше чудесно да изпускам парата и да си разменяме съвети с другите. От време на време някоя феминистка се появяваше. Наричахме ги фем-крави. – Холистър се усмихва при спомена. – Модераторът ги изритваше доста бързо. Не постигах нищо, но се чувствах като у дома си. Някои от момчетата, които влизаха в сайта, вече се бяха развели със съпругите си и се навъртаха наоколо, за да помагат на другите, които не бяха предприели тази стъпка. Неколцина се бяха оженили отново, но за по-добри, по-традиционни жени. Рускини или южноамериканки. Тайландки. Всякакви други, само не и американки – измърморва той. – Бог да ни пази от земята на заблудените фем-крави. Както казваше едно от момчетата: „Ако видя още някоя дебелогъза с анцуг, на който пише „Сочно“, в супермаркета, ще се издрайфам“.