– Умното е, че е чакал седем години. Знаеш колко много промени настъпват за това време в един полицейски участък в голям град. Хората биват премествани, уволнявани, пенсионирани. Сменят се началници, извършват се безброй нови престъпления. Да работиш над случай, който е отпреди седем години, освен ако не е нещо наистина запомнящо се, е малко вероятно.
Прав е. Случаят е ужасяващо изумителен. Да чака седем години, за да си получи парите?
– Това обяснява някои неща за Хедър – казвам аз. – Липсата на жестоки мъчения. Няма следи от изнасилвания. Може би цялата тази работа е просто финансова транзакция за него.
– Отвлича я, затваря я и ѝ хвърля храна от време на време.
– Може би.
– Какво ще кажеш за белезите по гърба ѝ?
Обмислям въпроса му.
– Вероятно са били наказание. Пак повтарям, че в тях няма нищо, което да ни подскаже, че нашият човек е извън контрол. Осем години са дълъг период. Може би е имало моменти, в които се е бунтувала, и е трябвало да ѝ покаже кой е шефът.
– Като с куче. – Алън стиска отвратено устни.
– Държи се студено – размишлявам на глас. – Патологичен е, но няма страст. Не знам. Странно е.
Трудно ми е да приема финансите като единствения мотив. Седем години са адски дълъг период за подобна лична инвестиция само заради пари.
Мобилният ми иззвънява и аз отговарям.
– Барет.
– Появи се нова жертва – съобщава ми Кали. – Мъж, в транс, също като Дейна Холистър.
Стомахът ми се свива.
– Къде?
– Зарязан е на паркинга на болница в Сими Вали. Напъхан е в чувал за трупове, от който се подава шлаух, през който да диша. Някаква бедна бабичка на път за операция за смяна на тазобедрената става чула шумове, отишла да провери и го намерила.
– Разбрахме ли самоличността му?
– Все още не, но се е случило преди два-три часа. Какво искаш да направя?
Хващам се за челото. Прекалено много неща се случват едновременно. Дейна Холистър във ваната, Хедър Холистър в болницата, Дъглас Холистър в затвора, Дилън се бори за живота си... не включвам горкия Ейвъри, защото на него му остават единствено аутопсия и погребение.
– Какво стана с ViCAP проучването?
– Завършихме го. Докладвани са още три други подобни случаи през последните седем-осем години. Единият е близо до Лас Вегас, другият е в Портланд, а най-старият в Лос Анджелис. Забелязани са същите белези в очните орбити и при тримата. Всичките са били неадекватни. – Кали млъква за миг. – Както вече предположи, и на тримата са им направени домашни лоботомии.
Не разполагаме с лекарско потвърждение за Дейна и за новия Джон Доу, но съм сигурна, че ще намерим същото нещо. Нашият убиец е добър, но не е перфектен. Ако беше, щеше да остане незабелязан. Да захвърля тела наоколо, е същото като да ни оставя трохи. Надявам се.
– Сладкишче? – напомня за себе си колежката ми. – Какво искаш да направя?
– Почти сигурна съм коя е новата ни жертва, Кали. Хедър е имала приятел. – Разказвам ѝ за Джеръми Абът.
– Има логика – съгласява се тя.
– Моментът е подходящ. Провери дали съм права.
– Какво да кажа на Джеймс да прави?
– Да продължи да се рови в базата с данни. Този тип е много умен. Трябва да сме готови да забележим каквото е пропуснал.
– Като се заговорихме за вълка, той иска да говори с теб.
– Дай ми го.
– Натъкнах се на нещо интересно – казва без никакво увъртане Джеймс. – В нощта, в която е била отвлечена Хедър Холистър, се е случило нещо странно, което разследващите полицаи са открили. Имало е поредица от автомобилни катастрофи, четири на брой, все на коли, които са напускали паркинга на фитнеса.
Намръщвам се, объркана съм.
– Имаш предвид верижна катастрофа от четири коли?
– Не, имам предвид четири отделни катастрофи, четири превозни средства без никаква връзка между тях.
– Странно.
– Прекалено странно – съгласява се той. – Не мисля, че е някаква аномалия. Ще видя каква допълнителна информация ще успея да изровя.
Джеймс изчезва, преди да успея да отговоря каквото и да било, и Кали се връща на негово място.
– Ах, Джеймс, нашият Джеймс – казва замечтано тя. – Не можем да живеем с него, не можем и да го убием достатъчно бавно.
– Знаеш ли за какво говори той? За нещото с колите?
– Това означава да ми отдели от безценното си време. Отивам да видя мъжа, за когото смяташ, че може да е Джеръми Абът. – Кали млъква за миг. – Зле ли е?
Представям си Дейна Холистър, която се взираше в нищото.
– Едно от най-лошите неща, които съм виждала.
* * *
– Нещата стават все по-интересни и по-интересни – казва Алън, който не изглежда особено весел.
Тъкмо го запознах с подробностите след разговора ми с Кали.