Никога не съм се прибирала толкова рано, когато съм работила по случай, дори преди пет години.
Вината ми е малко като католическа вина. Чувстваш, че трябва или не трябва да вършиш нещо, въпреки че по-голямата част от света няма да те вини каквото и да направиш. Случаят сега е същият. Смятам да вляза през вратата на къщата си, която е пълна с хора, които ме обичат, да похапна чудесна топла вечеря, да изпия една божествена чаша с кафе и после да поговорим, да се посмеем, да погледаме телевизия, да си легнем и вероятно да правим малко отпускащ секс.
Междувременно Ейвъри Холистър ще бъде отведен в моргата. Хедър Холистър ще си щипе кожата и ще си скубе косата. Дилън Холистър ще се събуди в един свят, в който собственият му баща е убил брат му и се е опитал да убие него. Дейна Холистър ще бъде хваната в капана на своя мрачен и безшумен свят, както и мъжът, който смятам за Джеръми Абът.
И Дъглас Холистър ще влезе в затвора.
Донякъде съм доволна. Все е нещо.
Докато вървя към вратата, забелязвам бял плик с размерите на поздравителна картичка, подпрян на нея. На него с черни главни букви е написано СМОУКИ. Намръщвам се и се оглеждам наоколо. Вземам плика и го отварям.
Вътре има бяла картичка без илюстрации. Отварям я.
ПОСЛЕДНО ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ. НЕ МЕ ТЪРСИ. ЩЕ ИМА ПОСЛЕДСТВИЯ, АКО ГО НАПРАВИШ. ОСТАВИ НЕЩАТА ТАКА.
Сърцето ми се свива в гърдите ми. Посягам за оръжието си. Оглеждам предния двор. Уличните лампи забръмчават тихичко, когато таймерът им казва, че мракът наближава. Опитвам се да преглътна, но устата ми е прекалено суха.
Бил е тук! Пред моята къща!
Ключовете треперят в ръката ми, докато отключвам. Ръката ми трепери върху дръжката на вратата. Не мога да се спра.
Дръж се. Трябва да кажа на Томи за това, няма спор, но Бони няма нужда да научава.
Затварям очи и си поемам дълбоко въздух, задържам го за момент и го изпускам бавно. Правя го отново. Отварям очи. По-добре съм. Слагам си широка усмивка на лицето и влизам в дома си.
Томи идва при мен, когато отивам в дневната. Прегръща ме и ме целува по бузата. Бони ме дарява с прегръдка и усмивка. Всичко е като при Ози и Хариет5 и изглежда сюрреалистично. Превърнали сме се в типа семейство, което мъжете, които преследвам, си умират да убият.
– Гладна ли си? – пита ме Томи.
Помирисвам въздуха и осъзнавам, че съм.
– Това мирише невероятно. Какво е?
– Просто спагети. Тайната е в соса.
– Усещам го оттук.
– Този път ще ядеш храната си гореща от фурната, а не претоплени на микровълновата остатъци. – Получавам още една целувка. – Вечерята ще е сервирана след двайсет минути. – Бони се връща на масата за кафе и към домашните си.
Качвам се горе и си обличам по-удобни дрехи, които принципно се състоят от долнище на анцуг или шорти, в зависимост от времето, и винаги – абсолютно винаги – от чорапи, но без обувки. Тази вечер ще е долнище. Махам си ластика от косата. Нося го на работа, но не и у дома, защото ме заболява главата от него. Отново затварям очи и вдишвам дълбоко.
– Томи! – провиквам се. – Ще дойдеш ли горе за секунда?
– След минутка.
Чакам и си мисля как човек може да си настройва часовника по Томи. Винаги изпълнява онова, което казва. Чувам стъпки по стълбите, той влиза в стаята и затваря вратата след себе си.
– Значи си готова да ми споделиш какво те тревожи, откакто се прибра?
Устата ми зяпва.
– Разбрал си?
Той погалва главата ми. Харесва косата ми така, пусната.
– Смоуки, когато работех за тайните служби, прекарвах часове в наблюдение на тълпа от петстотин души в търсене на индикация за безпокойство. Мислиш ли, че не мога да разбера, когато нещо тревожи жената, която обичам?
Намръщвам се, защото неразумно се ядосвам, че ме е усетил толкова лесно.
– Защо не ме попита веднага?
Томи свива рамене.
– Защото ти имам доверие. Знаех, че ще ми кажеш, когато и ако трябва да науча.
– Толкова ли е просто?
Той ме гледа с изпълнени с любов очи.
– Много хора смятат, че да си заедно с някого, означава винаги да знаеш всяко дребно нещо, което се случва с него. Това, че не си ясновидец, изведнъж се превръща в недостатък, когато сте двойка. Смятам, че трябва да си наясно с важните неща и да си до партньора си, когато има нужда от теб. Всичко останало е доверие.
– Това ми звучи като връзка между ченгета, които са партньори.
– Има много по-лоши връзки.
Намръщвам се.
– Чакай малко... да не би все още да имаш тайни от мен? Неща, които не си ми казвал?