– Разбира се.
Обмислям думите му.
– И казваш, че няма да ме нарани мен или нас, ако не ги знам?
– Аха.
Първоначално ми иде да отхвърля философията му, но след като изчаквам малко, осъзнавам, че е прав. Имам му доверие. Не се тревожа от тайните му, които не е изпитал нужда да ми сподели.
– Това е много яко, Томи.
– Доверието и личното пространство не са взаимно изключващи се. Влюбваме се заради онези, които сме като индивиди. Какъв ще е смисълът да изгубим тази индивидуалност?
Увивам ръце около врата му.
– Дай ми целувка. Хубава при това.
Прави го.
– А сега ми кажи каквото имаше да ми казваш.
Споделям му за съобщението, което ми беше изпратено на сватбата, след което изваждам картичката от дамската си чанта и му я подавам. Той я прочита и ми я връща, когато приключва.
– Какво смяташ да правиш?
Това е всичко. Не се разгневява, не размахва юмруци и не се заканва да преследва и да убие онзи, който е отговорен. Само присвива очи и ми задава прост въпрос.
– Искам Кърби да пази денонощно Бони. За нея се тревожа най-много. Нямаше проблем, когато ми изпрати съобщението... е, добре де, не беше добре, но тогава нямаше проблем за мен. – Поклащам глава. – Сега е различно. Той дойде до дома ми. Не мога да работя нормално, ако не съм сигурна, че дъщеря ми е в безопасност.
Томи обмисля думите ми и кима одобрително.
– Кърби е много добра.
– Ще трябва да ѝ платим нещо, Томи. Не мога да я моля да е бодигард на пълен работен ден без нищо.
– Няма проблем. Ти говори с нея, а след това ѝ кажи да ми се обади за финансовата част.
– Ами ти? – питам аз.
– Сам ще се пазя. – Казва го по начин, който ясно ми дава да разбера, че разговорът е приключил. – Ще оборудвам къщата с някои нови неща, за да е по-сигурна. Направеното от теб след смъртта на Мат и Алекса беше добро, но е време за нещо по-високотехнологично.
Бях сложила двойни резета на всяка врата. По онова време се чувствах в безопасност, но пак повтарям, че тогава бях само аз.
– Изплашена съм, Томи. Прекалено сме щастливи.
Той отново си играе с косата ми, гали бузата ми с пръст и след това взема ръката ми, тръгва към вратата и ме дърпа след себе си.
– Виното и пастата са чудесни подобрители на настроението – казва ми и след миг добавя: – „Успокой стомаха си и ти също ще се успокоиш“.
– Кой го е казал?
– Баща ми.
Оставям го да ме отведе долу при обещания покой.
* * *
Вечерята е радостен момент. Томи беше прав. Тя не накара страха ми да се изпари, но отново се чувствам по-уравновесена.
Бони е разговорлива и оживена и ни обяснява за избора си на извънкласно занимание.
– Лека атлетика – казва тя. – Мисля, че бягам доста бързо, а и там постоянно организират състезания и разни мероприятия. Харесва ми да бягам и да съм здрава. Също така е добър начин да се запознавам с други момичета.
Леката атлетика се вписва чудесно в желанието ѝ да стане агент на ФБР, когато порасне, а и изглежда много щастлива от избора си, затова приемам новината с лекота като понесла се пеперуда на крилете на бриза.
Бони дори не споменава другата част от сделката ни, времето, което трябва да прекараме на стрелбището. Сигурна съм, че си мисли за него, точно както съм сигурна, че нарочно не го споменава. Приемам тази манипулация с облекчение, защото постъпката ѝ е много тийнейджърска, почти нормална.
Тя помага на Томи да почисти след вечерята. Той обича да има помощник, докато мие чиниите, а и отказва да ме остави аз да ги мия.
– Това ме успокоява – казва ми.
Моят мъж иска винаги той да мие чиниите. Коя съм аз, че да споря?
Двамата работят мълчаливо, без да продумат. Бони се чувства много удобно в тихата компания на Томи.
Наслаждавам се да ги гледам, докато не знаят, че са наблюдавани. Дарявам ги с последен продължителен поглед и след това се качвам горе в спалнята. Затварям вратата и си вземам мобилния от леглото, където го хвърли Томи. Набирам Кърби, която вдига след две позвънявания.
– Как е хавата, Смоуки? – изчуруликва в ухото ми тя. Приятелката ми почти винаги е весела и оживена освен когато убива някого, а може би дори и тогава.
– Добра работа свърши по сватбата, Кърби – хваля я аз и наистина го мисля. – Съжалявам, че ни прекъснаха.
– Няма проблем. Не се чувствах толкова зле, колкото онази плешива мацка.
– Със сигурност.
– Бясна съм заради тортата. Така де, за бога, наистина ми направиха невероятна отстъпка за нея.
Вероятно като си размахвала пистолета с онази няколко киловатова усмивка, мисля си аз.
– Какво направи Кали с нея?
– Взе си две парчета за вкъщи. Две парчета! Това е всичко. Намираш ли логика?