– Татко ни накара да я заровим в гората. Наби ни и ни каза, че сега ще се наложи да заработваме и нейния дял. Така и направихме.
Момчето забеляза, че гласът на баща му се беше променил. В него се беше наместил силен акцент заедно с ритъм и тон, за които само беше намеквано преди. Нямаше представа откъде беше татко му. Познаваше само тук.
– Люк беше следващият, който си замина. Някакъв откачалник го удуши, докато го чукаше. Татко ме накара да убия шибаняка и също го заровихме в гората. След това ме наби отново, но аз реших, че съм се наситил на всичко това. – Баща му огледа един от бургерите, докато говореше с изключително спокоен глас за тези ужасии. – Убих го и го зарових в гората. – Млъкна за миг и на лицето му се изписа умора. – В този ден разбрах, синко, че не съществува такова нещо като душата. Опитвах се да се преструвам, че я има, тъй като мама ме беше излъгала, и знаеш ли какво постигнах с това преструване?
– Не, сър.
– Станах жалък, момче! Опитвах се да обичам този мъж въпреки всичко, което ми беше причинил. Радвах се, когато ми се усмихнеше, и се натъжавах, когато не отвръщаше на любовта ми. Бях като кученце, което моли за огризките в краката му – за докосване, усмивка или добра дума. През цялото време смятах, че имам нужда от това, защото вярвах в душата. – Баща му се наведе напред и се изплю на земята. – Научих истината и никога не се отказах от нея. Заклех се, че ако някога имам син, ще го науча правилно, за да не допусне същата грешка в живота си.
Загърмяха фойерверки, но Момчето почти не ги чуваше.
– Както и да е, зарових татко, след което си плюх на петите и се записах в армията. Тогава Корейската война беше към суровия си край. Успях да фалшифицирам възрастта си и отидох да се бия. – Баща му млъкна за миг и отново се отнесе в миналото. – Видях неща, които дори не можеш да си представиш, момче. Мъже, които стрелят с оръжията си, а червата им висят в краката. Канибализъм в снега. Чукане на мъртви жени, защото мъжете, които ги оправят, не са осъзнали, че са умрели. – Баща му продължи да се взира в нищото с ококорени от изумление очи. – Тогава хората смятаха, че вършим добро дело, и вероятно повечето го правеха, но имаше много зверства. Хора зверове, които живееха само заради войната. Не бях един от тях, но ги разбирах.
Баща му се обърна към него и го погледна свирепо и настоятелно. Този поглед се беше появил от празнотата и Момчето зърна за миг лицето на един човек звяр. Хора, които ядат хора, продават си децата и правят секс с мъртвите.
– Когато настъпи моментът да оспориш нещата, на които съм те научил, и авторитета ми, спомни си какво ти казах днес. Защото съм преживял много, синко. Преживял съм много и знам. На този свят няма бог. Прозрял съм тази истина също както прозрях истината за пръстта, по която ходим. Съществуват само онези, които ядат, и онези, които биват изядени.
Изражението му не се промени и Момчето започна да се поти, защото усещаше отсъствието на баща си въпреки физическото му присъствие. Усещаше как пропада в бездната, която се беше отворила в очите му.
След това му заговори собственият му глас като гласа на онзи бог, който не съществуваше, той беше гръмък, силен и изпълнен с авторитет и плам.
Аз съм син на баща си!
Тази мисъл изникна внезапно като прорязваща небето светкавица и също толкова мощно. Просветна веднъж и освети целия мрачен пейзаж в него. Тя го изпълни с гордост, която разбираше, и тъга, която не разбираше.
Примига и всичко свърши. Баща му се беше извърнал от него и се беше заел с един бургер, който беше изгорял на скарата. Някъде избухнаха фойерверки.
– Бургерите са готови – каза татко му, който отново говореше с нормален глас. – Хайде да ядем.
Това не беше първият път, в който говореха за убиване, нито пък щеше да е последният, но беше най-запомнящият се. Поради причини, които не можеше да разбере, от този ден насетне свързваше студената смърт с наситения вкус на сготвено месо в устата си. Не като някаква сетивна наслада, а като дежавю.
Често си мислеше за фойерверки, когато убиваше.
19
Време е за отговор, Смоуки.
Директорът ми се обади на мобилния почти веднага след като изпих първата си чаша с кафе, и ми заяви това без никакво увъртане.