Добре. Тази игра я умея и аз!
Усмихвам ѝ се любезно и широко. Отпивам от чашата си, намигам ѝ и ѝ казвам:
– Няма да стане. – Затръшвам вратата в лицето ѝ.
Връщам се обратно на масата, където Томи и Бони слагат чинии с гофрети, яйца и бекон. В стомаха ми се появява приятно чувство.
– Не бих казал, че се справи добре с тази ситуация – отбелязва Томи.
– Може би не съм. Но я стига! Да видим дали някой друг ще дойде да ми каже, че трябва да си паркирам колата в гаража. – Поклащам глава. – Не мисля.
– Съгласен съм – казва той и се усмихва, – но познавам нейния вид. Току-що започна война.
Вземам едно парче бекон и отхапвам от него с усмивка на лице.
– Тогава ще се случи следното: или ще я пребия, докато не миряса, или ще те изпратя да оправиш нещата с асоциацията на собствениците. Ако всички са жени, съвсем скоро ще ядат от ръката ти.
– Манипулативна си – отбелязва Бони.
– Не, просто съм реалистка – поправям я аз.
Тя се разкикотва и ме кара да последвам примера ѝ. Томи поклаща глава и въздиша, но знам, че на него също му е забавно. Няма нищо по-хубаво от местен политик, който да ни накара да се чувстваме нормално.
Защото нормалното не е лесно за това семейство.
* * *
– Кърби ще дойде ли днес? – пита ме Бони.
Миналата вечер обсъдихме ситуацията. Беше ми трудно да реша каква част от случващото се да ѝ разкрия, но накрая реших да не спестявам нищо. Смятах, че може да се справи, и бях права. Тя прие съвсем нормално нещата, зададе ми няколко въпроса и се съгласи, че има нужда и е разумно да разполага с бодигард.
– Ще ѝ се обадиш и ще ѝ кажеш къде ще се срещнете – казва ми Томи. – След като я запознаеш с подробностите, тя ще се разположи близо до училището на Бони.
– Значи отговорът ти е „да“, скъпа. Готова ли си?
Дъщеря ми свива рамене.
– Кърби е готина. А и предполагам, че ще стои настрана, нали?
– Искаш ли да е така?
Бони се бори с някакви свои мисли.
– Харесвам Кърби, но... бездруго ми е достатъчно трудно да се впиша в училище, нали разбираш? Ще е чудесно, ако може да стои малко настрани.
Целувам я по главата, натъжена от трудностите ѝ да се впише сред другите, и зарадвана, че я е грижа.
– Ще ѝ кажа.
– Не се тревожи – намесва се Томи. – Тя ще се появи само ако се случи нещо.
– Не казахте ли, че ще има още някого? – пита Бони.
Кимам.
– Кърби не може да те следи двайсет и четири часа в денонощието сама. Знаем ли кой ще е другият човек? – питам Томи.
– Не. Само ми спомена, че разполага с добър вариант.
– Ще я накарам да те запознае с него – казвам на Бони. След като запознае мен. – Време е да тръгваш, скъпа. Ще си изпуснеш автобуса.
Тя завърта очи.
– Никога не си изпускам автобуса. – Прегръща първо мен, след което отива при Томи и прегръща и него. Взема си раницата и тръгва към вратата с последно „Чао!“ на уста.
След като излиза, въздишам.
– Знаеш, че прегръдките скоро ще престанат, нали? – питам Томи малко натъжена.
– Изненадан съм, че още не са.
Намръщвам се срещу гърба му.
– Не ми помагаш. – Той не казва нищо, но мисля, че се усмихва. Никой наоколо не ме приема на сериозно. – Отивам да си взема душ – казвам аз и се правя на ядосана.
В някои сутрини е приятно да се да се изживяваш като принцеса. Почти успокоително е.
* * *
Наслаждавам се на божествената сутрешна струя със затворени очи, когато Томи отваря вратата на душ кабината и се шмугва гол през парата. Увива ръце около тялото ми и ме притиска до себе си. Усещането е прекрасно. Миризмата на кайсия се носи във въздуха.
– Имаме ли време? – пита той с груб глас, който ме кара да настръхна.
Обръщам се и го сграбчвам по начин, който също го кара да настръхне.
– Това отговаря ли на въпроса ти?
Той ме вдига; смятам, че това е изключително секси. Сграбчва ме за задника и ме вдига от пода. Увивам крака около кръста му и се целуваме, докато водата се лее върху лицата ни.
– Мислиш ли, че ще продължаваме да правим такива неща, когато навършим шестдесет? – питам го аз.
– Стига кръстът да ме държи – измърморва Томи и покрива врата ми със сладки целувки.
Разкикотвам се на отговора му, но това не продължава дълго. Желанието и смехът са братовчеди, но нямат работа в една стая заедно.
20
Влизам в болницата. Чувствам се бодра и свежа. Сутринта беше доста напрегната заради обаждането от директора и посещението на Дарлийн от асоциацията на собствениците на жилища, но кафето, прегръдките от дъщеря ми и задоволителният секс под душа в последната минута са повдигнали значително духа ми.