– Какво следва? – пита Алън.
– Ще се обадя на Кали, за да проверя дали е потвърдила самоличността на Джеръми Абът. След това ще посетим него и Дейна.
– Аз ще пропусна – казва Бърнс. – Ще правя компания на Хедър. Обадете ми се, ако се нуждаете от нещо.
Детективът отново изглежда стар, изморен и прегърбен. Той е от онзи тип мъже, който наричам „старите бранители“ и е на изчезване в нашия свят. Не е направен от стереотипи, а от камък – силен е, тежи си на мястото и е внушителен като планина. Алън притежава тези качества, притежават ги още Томи и заместник-директорът Джоунс. Бърнс изглежда пропукан и като че ли е започнал да се рони в основата си.
– Обади ни се, ако има някаква промяна в състоянието ѝ – казвам му аз.
Той кима и се връща в стаята на Хедър.
– Не мисля, че ще се оправи – измърморва Алън. – Какво ще стане, когато разбере, че единият от синовете ѝ е мъртъв? – Поклаща глава.
Как да се справя с това? Прекарала е осем години в окови и в пълен мрак, неспособна да следи времето и без никакъв човешки контакт?
– Зависи от нея. Не се знае, може да се окаже много силна.
Не звуча особено убедително.
* * *
– Потвърдено е – казва ми Кали. – Мъжът в болницата е Джеръми Абът.
Сърцето ми се свива. Още лоши новини за Хедър.
– Добра работа. Двамата с Алън ще отидем да видим Дейна Холистър и Джеръми. Какво друго се случва там?
– Джеймс почти приключи с хронологията и отсяването на важната информация от папките по случая. Също така научи някои интересни неща за катастрофите.
– Може да ни запознае, когато се върнем. Междувременно се обади на криминолозите на полицията и разбери какво са намерили в дома на Холистър? О... също така се свържи с Лио Карнс. Ще ни е необходима експертизата му по този случай.
– Искаш ли да добавя нещо друго към списъка с покупки? – оплаква се Кали. – Когато казвам „Обичам службата“, имам предвид, че обичам другите да ми служат.
Най-накрая чувам нещо, което ме кара да се усмихна.
– Ще се видим скоро.
* * *
Лекарят, който се грижи за Дейна Холистър и Джеръми Абът, ми прилича на тийнейджър с очите на възрастен. Русата му коса и бебешкото му лице спомагат за този ефект. Сигурна съм, че отнася много шеги, че може да оперира, преди да може да се бръсне.
– И двамата пациенти имат сериозни наранявания в префронталната кора – казва той и потвърждава онова, което вече знам.
– Извършена в домашни условия лоботомия.
– В основи.
Алън потръпва.
– Господи!
– Виждала съм това и преди – казвам му аз. – Един лекар беше направил лоботомия на съпругата си.
– В такъв случай сте запознати с прогнозата – продължава лекарят. – Нараняването е сериозно. Госпожа Холистър е по-зле, но и господин Абът не се е разминал леко. Госпожа Холистър е във вегетативно състояние.
– „Полет над кукувиче гнездо“ – измърморва Алън.
– Точно така. Ще се наложи да се грижат за нея като пациент в кома. Не може да се храни сама, не може да говори, не може да е отговорна за собствената си безопасност. Едва ли има трезва представа за света около нея.
– А Джеръми Абът? – питам аз.
– В момента се намира на нивото на бебе. Не може да говори и носи памперс. Може да яде и да пълзи, така че физическата му прогноза е по-добра от нейната. Ако въобще можете да наречете нещо подобно „по-добро“.
– Какво мислите, че е използвал, за да извърши това?
– Предполагам, че разполага с класически орбитокласт, който лаиците наричат шило за лед. Диаметърът ми се струва правилен, а и се съмнявам да е трудно човек да си купи такъв. Самата процедура е доста проста, макар че ще изисква известен опит. Лекарят, който е измислил лоботомията, е експериментирал на трупове, като наистина е използвал шило за лед от собствената си кухня.
Поглеждам неподвижната фигура на Дейна Холистър на леглото.
– Казвате, че не осъзнава нищо?
– Вероятно не. Но е трудно да сме сигурни. Има случаи на пациенти, които излизат от дълга кома и си спомнят части от разговори, които са водени около тях, докато са били в такова коматозно състояние. Все още имаме много да учим по темите за мозъка и съзнанието.
Надявам се да е прав, и Дейна да живее в свят на нищото, вместо да се носи сама в мрака.
21
Кажете ми нещо, което мога да използвам.
Късна сутрин е и отново сме в службата – екипът ми се е наредил в кръг около мен. Запознавам ги с разпита на Дъглас Холистър, на Хедър и всичко останало.
На връщане си мислех за Ейвъри Холистър, чието лице завинаги беше застинало в писък в мокета в банята. Мислех си също за Джеръми Абът, който реве като бебе, за да получи следващото си хранене. Мислех си още за възможността Дейна да пищи в собственото си съзнание и да блъска с юмруци в мрака.