Разбира се, не съм забравила Хедър. Той я освободи, но тя все още е в капана му. Лежи в болнична стая, щипе си до кръв кожата и разполага със светлина, която не ѝ се струва истинска.
Убийството си е убийство и винаги е ужасно, нечовешко деяние, но чудовищата ми не са толкова заинтересувани от този краен резултат, колкото от нивото на мъчения. Техният успех в това отношение ме тормози най-много. Ейвъри Холистър няма да ми тежи толкова след десет години, колкото Джеръми Абът. Няма да го забравя, но не е страдал достатъчно, за да си заслужи място в личния ми пантеон.
– Разполагам с информация за автомобилните катастрофи – казва Джеймс.
– Слушаме те.
– Четири коли са били замесени в злополуките. Успях да намеря докладите за всяка от тях. Във всеки от четирите случаи е съобщено за отказване на спирачките и всичките автомобили са били стари – между десет и петнайсетгодишни.
– Това е доста голям процент за един паркинг – отбелязва Алън.
– Подобна аномалия е невъзможна – съгласява се Джеймс. – Две от колите са инспектирани внимателно по нареждане на застрахователните компании и са намерени следи от външна намеса.
– Смяташ, че нашият човек го е направил? – питам аз. – Защо? Един вид допълнителна диверсия?
– Не съм готов с хипотези. Остави ме да довърша. Казахме ти, че чрез проучването във ViCAP намерихме още три подобни случая. При тях хората са били изхвърляни в чувал за трупове и са им били нанесени тежки наранявания на префронталната кора. Тази сутрин потърсих повече информация за два от тези случаи – единият е тук, в Лос Анджелис, а другият в Портланд. Двете жертви са били идентифицирани и се оказало, че липсват от много дълго време.
– Това потвърждава намесата на нашия човек – констатирам аз. – Вписва се в начина му на работа.
– Двете жертви са били жени и са били отвлечени през нощта от паркинги. Единият на някакъв супермаркет, а другият на боулинг зала. – Джеймс вдига поглед. – Направих допълнително проучване и научих, че по време на отвличанията на двете места също е имало няколко катастрофи. Все още не съм намерил информацията за замесените превозни средства, но съм сигурен, че те също са били саботирани.
– Странно – казвам аз. – Това не може да се нарече необходима диверсия. Откъде е знаел кога и дали въобще тези автомобили са щели да бъдат подкарани?
– Не е знаел – отвръща Джеймс. – Действията му са ирационални. Това е човек, който очевидно действа изключително внимателно и планира всичко. Катастрофите не само че не са надеждна диверсия, но са и ненужни. Отвличането на жените от паркинги също е рисковано. Защо не ги отвлича от домовете им? В известна степен нелогичността е форма на лудост. Защо е поел подобен риск?
– Защото се нуждае от него – заявявам аз. – Не професионално, а на лично ниво.
Това е единственият отговор, който се вписва в картинката, и е поведение, което постоянно срещаме сред серийните убийци. Те колекционират трофеи, макар да са наясно, че ако бъдат заловени, същите тези трофеи ще спомогнат за осъждането им. Просто не могат да не го правят. Те се нуждаят от куклата Барби на Каси (с петънцата кръв по нея) или от брачната халка на баба Барбара (носена на верижка на врата ѝ, откакто съпругът ѝ е починал, и е била откъсната от убиеца).
– От какво има нужда? – пита Алън. – От автомобилни катастрофи?
– Нарича се симфорофилия, скъпи – обажда се Кали. – Това е човек, който се възбужда сексуално от злополуки и катастрофи.
– Сериозно? Наистина ли подобно нещо може да накара нечий мотор да заработи?
– Това е истинска парафилия – потвърждава Джеймс. – Разбира се, засега е само предположение, но мисля, че си струва да поработим върху него. Нашият човек изглежда изключително педантичен и внимателен във всяко друго отношение. Защо му е да прави нещо толкова нелогично, освен ако не става дума за някакво лично отклонение?
– Добре – съгласявам се аз. – Ще добавим и това към всичко останало. Но да се заровим по-надълбоко. Какво знаем за този тип? – Започвам да изброявам на пръсти. – Първо: изключително организиран и ефективен. Освен онова, от което страдаше... как го нарекохте?
– Симфорофилия – отговаря Джеймс.
– Да. Освен него не показва никакви други признаци да е неорганизиран. Второ: от думите на Дъглас си правя извода, че мотивацията, изглежда, е финансова.
– Парите като мотив биха обяснили начина, по който избира жертвите си – предполага Джеймс. – В случая на Холистър извършителят не е избрал Хедър... направил го е съпругът ѝ. Няма никакви доказателства за лични връзки и се съмнявам да намерим такива.