– Също така знаем от начина, по който се отнася към жертвите си, че е безпристрастен – намесва се Алън. – Признавам, че се уповавам единствено на думите на Хедър, но смятам, че можем да им вярваме. От тях не оставам с впечатлението, че бичуването ѝ като наказание му доставя удоволствие.
– Както се изрази лекарят, направил го е „майсторски“ – казва Кали.
Кимам.
– Това е добро заглавие за посоката ни на размисли. – Отивам до бялата дъска и записвам най-важното. – Така, нашият човек е организиран, методичен и всичко, което прави, го прави с цел. Това е настоящата ни теория. Първостепенната му цел според нас са парите. Но дали те не са просто оправдание? – Поклащам глава. – Защо ги държи в мрак и ги приютява за поне седем години? Садистичен ли е?
– Не мисля – отговаря Джеймс. – Аз... – млъква, за да помисли. – Това беше хубава дума – измърморва той и се вторачва в бялата дъска. – „Майсторски“. Може би това е всичко за него. Прагматизъм. Без излишни движения. Похабяването е непростимо. – Поглежда ме. – С времето мракът налага покорство, като подлудява пленника. Изключително ефективен е. Пести се електричество, елиминира се нуждата от помощ от други и пречупва способността да се съпротивляваш. Хедър Холистър спомена, че ѝ е казал да тренира всеки ден. Защо? Защото е знаел, че трябва да я държи жива. Защо? Защото е съществувала вероятност Дъглас Холистър да не спази уговорката им. – Поклаща глава. – Не мисля, че тук става въпрос за садизъм. По-скоро говорим за максимална печалба с минимални усилия.
– Хедър каза, че дори не си е правил труда да говори с нея, когато я е наказвал – позволявам си да го спомена, макар да съм предпазлива. – Изваждал я е от килията ѝ, бичувал я е, казвал ѝ е, че следващия път ще е по-лошо, и я е връщал обратно. Къде е удоволствието във всичко това?
– Нямало е такова – отговаря Джеймс. – Вероятно защото става въпрос именно за бизнес и тя е била просто стока.
– Може би – измърморвам аз. Хрумва ми нещо друго. – Защо му е да държи жертвите живи като застраховка срещу съпрузите им? Ако става въпрос за ефективност, нима убиването им не е по-ефективно от всичките усилия, които е влагал, за да ги опази живи?
– Помислих над това – отвръща Джеймс. – Продължавам да смятам, че се вписва в цялостната картина. Освобождаването на жертвите, като се има предвид и финансовата теория, е като наказание за съпрузите. Да привлече вниманието към тях като заподозрени, както се случи с Дъглас Холистър. С живи жертви е по-сигурно, че ще си получи парите. Така държи вратата на възможностите отворена – да ги разкрие или да ги заплашва, че ще ги разкрие, отколкото ако ги убива.
– Има логика – съгласява се Алън. – Всеки от тях би предположил, че жертвите вече са мъртви, нали?
– Разбира се – съгласявам се аз.
Когато една жена бъде отвлечена и повече не се появи, всички смятат, че е мъртва. Това е самата истина в почти всички случаи – от обикновените отвличания до изнасилванията.
– Ако труповете им се появят седем или осем години по-късно, ще е изненада и отново ще започне разследване, но резултатът няма да е по-различен от настоящите очаквания. Ако жертвата обаче се появи жива? – Алън вдига вежди. – Това привлича голямо внимание.
– Съгласна съм – казвам аз, – но мисля, че тук става въпрос за още нещо. Разобличаването може да е една от причините да ги държи живи, но не ми се вярва да е единствената. Не знам защо смятам така.
Джеймс кима.
– Съгласен съм.
Записвам предположението ни в съкратена форма, включително един въпросителен знак, в който се съдържа нещото, което двамата с Джеймс усещаме, но не можем да докажем. Това са неща, които усещаме, а не които знаем, но така работим ние.
– Защо им прави лоботомия? – пита Кали.
Килвам глава на една страна и обмислям въпроса ѝ.
– Възможно е отново да става въпрос за прагматизъм – отговарям аз и продължавам теорията на Джеймс за начина на мислене на нашия извършител. Все още ми е трудно да я приема, но не мога да отрека, че в нея има все по-голям смисъл. – Жертвите с лоботомия не могат да бъдат свидетели.
Алън се намръщва.
– Но как това гарантира, че съпрузите ще бъдат наказани, ако не платят? Те не могат да свидетелстват срещу похитителя си, но това означава, че не могат да изобличат и съпрузите си. Някак си не ми се връзва с идеята „да оставим колкото се може повече врати отворени“.
– Нуждаем се от повече информация от предишните жертви, които е оставил да бъдат открити – казва Кали и си записва нещо. – Предполагам, че по някакъв начин е уредил паденията на съпрузите. Това не е нещо, което да остави на случайността.