– Ами Хедър? – питам. – Разбирам, че аз предложих тази идея, но ако смисълът на лоботомиите е да не оставя свидетели, защо я е освободил цяла? От друга страна, защо го е причинил на Дейна? Досега поне доколкото ни е известно на нас, не е оставял косвени жертви.
– „Доколкото ни е известно“ е ключова фраза тук – отбелязва Алън. – Възможно е Дейна да не е косвена жертва. Може би тя също е участвала.
Обмислям предположението му и кимам.
– Съществува такава вероятност.
– Може би е смятал, че няма от какво да се тревожи – продължава Алън. – Държал е Хедър осем години и какво помни тя за него? Нищо. Това може да се промени, ако се съвземе и възвърне здравия си разум, но ме съмнява.
– Съмнението не е сигурност – отбелязва Джеймс – и това не съвпада с профила, който хипотезираме. Подобен прагматизъм не би допуснал никакъв риск от откритие.
– Може би не си прав – възразява Кали. – Прагматизмът и логиката са еволюираща парадигма.
Джеймс се намръщва.
– Е, и?
– Ако предположим, че мотивът е финансов, нашето момче постоянно ще разглежда настоящата си парадигма с особено внимание към риска и наградата.
– Ще повторя: е, и?
– И сладки ми Джеймс, да позволиш на някого да те измами, е голям риск и няма да ти донесе абсолютно никакви печалби. Ще предизвика бъдещи упорства и така ще спаднат постъпленията. Очевидно се е сблъсквал с подобна съпротива преди и отново е изправен пред нея в лицето на Дъглас Холистър. Вероятно е анализирал ситуацията и е преценил, че е необходим различен подход.
– Като например?
– Хедър е свободна, сладкишче. Независимо в какво състояние е, вече не е пленница. Дъглас обаче се е запътил към затвора. Помисли върху това. Тези мъже са подтиквани от омразата към жените си. Какво по-лошо наказание от смяната на местата? – Кали поглежда бялата дъска. – Обзалагам се, че настоящите му клиенти са получили имейл, телефонно обаждане или съобщение, в което им е обяснено какво се случва с Дъглас Холистър, и ги призовава да гледат новините за потвърждение. Рискът става по-висок, няма спор, но такава ще е и наградата.
– Интересна теория – съгласява се неохотно Джеймс.
– „Брилянтна“ повече ѝ приляга, сладкишче. Хайде, кажи го: брилянтна е.
– Не сме говорили за най-голямата аномалия – казва той, без да ѝ обръща внимание.
Повдигам вежда.
– Каква е тя?
– Защо е потвърдил съществуването си, като ти е изпратил съобщение, оставил е бележка в Хедър и картичка пред къщата ти? Ако просто е искал да нарани Дъглас... защо въобще се е разобличил?
Въпросът му е чудесен. Вероятно най-добрият.
– Може би ще придобием по-добра представа, когато разберем повече за предишните жертви – отговарям аз. – Кали, искам да се заемеш с тях. Обади се на замесените отдели и ги накарай да ти изпратят досиетата по случаите.
– За мен ще е удоволствие.
– Най-бързият път до един неорганизиран извършител е чрез онова, което го подтиква да действа – казва Джеймс. – Виктимология. Най-бързият път до този тип извършители е чрез методичност.
– Добре – съгласявам се аз. – Да разгледаме характерните черти на нашето момче. – Отивам до бялата дъска и намирам едно чисто местенце. МЕТОДИЧНОСТ/ЗАДЪЛЖИТЕЛНА – записвам. – Да приемем засега, че е воден от финансова мотивация, и да потърсим най-основните фактори. Какво му е необходимо, за да върши това? Каква е основата?
– Клиент – отговаря Джеймс.
– Добре. – Записвам КЛИЕНТ под МЕТОДИЧНОСТ/ЗАДЪЛЖИТЕЛНА. – Как си намира клиентите?
Алън се почесва по главата.
– Намерил е Дъглас в чат за незадоволени мъже. Значи ги търси в интернет?
– Това е най-логичното място в наши дни – съгласявам се аз и записвам направения извод. – Интернет е голямо пространство. Как преценява откъде да започне?
– Много лесно – прекъсва ни един глас.
Обръщам се и се ухилвам, когато виждам Лио Карнс.
– Здрасти, Лио! – Отивам бързо при него и го прегръщам. Не е особено професионално от моя страна, нито пък шефско, но Лио е приятел. Също така е един от най-добрите агенти по компютърни престъпления, с които разполагаме.
– Виждам, че си се отървал от обецата – закача го Кали.
Той подръпва лявото си ухо.
– Вече не са толкова яки, освен ако не си Томи Лий или някой като него.
– Така си си добре – казва му Алън. – Добре дошъл обратно.
Лио ни помагаше в случая на Ани, майката на Бони. Тогава изглеждаше по-млад, отколкото сега. Той е само на 27 или 28, но вече е придобил онази добре позната ни бдителност. Аз го въведох в света на убийствата и му помогнах да се запознае отблизо със злото. Това го промени. Има и други неща, които са различни. Сега носи вратовръзка и тъмната му коса е подстригана много по-късо.