Лио се е превърнал в истински агент на ФБР, мисля си аз и тази мисъл едновременно ме развеселява и натъжава.
– Както и да е – казва той, засрамен от оказаното му внимание, – искате да разберете как е намирал клиентите си в интернет, нали? Не е толкова трудно, ако човек има време и е търпелив.
– Разполагал е в изобилие и с двете – отговаря Алън.
– Да кажем, че искам да потърся... – Лио сяда зад един от компютрите. Пръстите му направо летят по клавиатурата, чувстват се удобно, както моите с цигара в тях. Той отваря браузър – да потърся „форум за антифеминизъм“. – Изписва думите в същото време, в което ги изрича, и страницата се зарежда. – Виждате ли? 18 400 резултата. Да скролнем надолу... ето ви един: fightmisandry.com.
– Мизандрия? – учудвам се аз.
– Омраза към мъжете – отговаря Джеймс. – Или момчета.
– Какво общо има това с феминизма? – Сещам се за излиянията на Дъглас Холистър от вчера. – Ах... разбирам. Феминистките мразят мъже, нали?
– Меко казано – отвръща Джеймс. – Идеята зад сайтовете от рода на fightmisandry.com се базира на концепцията, че феминизмът вече не се бори за равнопоставеност, а се е превърнал в общи линии в „мъжемразство“.
– Откъде знаеш за това, мили мой хомосексуалисте? – пита Кали.
Джеймс наскоро ни разкри за своята сексуалност и ако разговорът не беше между тях двамата, вероятно щеше да последва ужасно съдебно дело за сексуален тормоз. Но Кали никога не би казала подобно нещо, ако смяташе, че ще нарани чувствата на Джеймс.
– За разлика от някои хора – отвръща той, без да я поглежда – постоянно работя над общата си култура. Интелектуалната стагнация е за мързеливците, а и не е привлекателна.
Кали са разсмива.
– Това ми хареса.
– Вижте тук – измърморвам аз, докато чета менюто на сайта, който Лио е отворил. – Има опция за чат в реално време, форум, социални групи, приятелски листи... уха. – Отдръпвам се назад и започвам да разтривам кръста си. – Много страст има по темата.
– Мога да ги разбера – намесва се Алън. – Равнопоставеността си е равнопоставеност, винаги съм приемал добре това. Но мъжете да се представят като злодеи? Това не е равнопоставеност, това е омраза и като че ли е посоката на радикалния феминизъм в наши дни.
– След всичко, на което ставаме свидетели, как може да кажеш подобно нещо? – пита го Кали. – Кога за последно сме преследвали жена, която е убивала и изнасилвала мъже?
Колежката ми е изпънала гръб и Алън е готов да ѝ върне жеста.
Ето го и него, осъзнавам аз, развеселена съм. Това е една от версиите на спора, който беше отвел Дъглас Холистър до нашия мистериозен извършител. Гледай и се учи.
Алън я сочи с дебелия си пръст.
– Виждаш ли, точно за това говоря! Серийните убийци не са представителна извадка на мъжкото население. Но тъй като обикновено са мъже, мъжете трябва да са чудовища по своята същност, нали?
– Ако ходи като патка... – отговаря Кали и свива рамене.
Ставам свидетелка как Алън се опитва да си свали кръвното налягане. Самото усилие, което влага, е основната разлика между Алън Уошингтън и Дъглас Холистър.
– Виж – казва той с разумен, но не и отстъпчив тон, – никога не съм бил от отбора на момчетата, докато съм работил в службите на реда. Никога не съм бил против кой носи оръжие – мъж или жена, черен, червен или бял. Нямам проблем жена да стане президент или изпълнителен директор. Но не искам да бъда класифициран заради пола ми. Все едно аз да започна да ти приписвам разни неща, защото си жена, нали?
– Предполагам – отвръща Кали.
– Според мен радикалният феминизъм е точно това. – Той набляга на първите две думи, като влага доста ирония в тях.
– Обичам те, сладкишче – казва му Кали и го потупва по бузата. – Винаги съм те обичала и винаги ще те обичам. А и Бог ми е свидетел, че съм последната, която би била против политическата коректност. Но по примера на настоящия ни психар един мъж, който критикува феминизма, винаги ще бъде заподозрян точно както всеки бял мъж, който критикува някое движение на чернокожи.
– Разбирам какво имаш предвид. – Алън я дарява с лукава усмивка. – Искаш да кажеш, че всички сме братя и сестри под кожата си. Всички сме били потискани от белия човек, нали?
Кали подсмърква.
– Говори за себе си.
Те бързо разрешават различията си, защото тук липсва психоза. Кали и Алън може да спорят на теми, които са им болни, но накрая винаги ще си тръгнат като приятели. Дъглас и приятелчетата му не са способни на такова нещо.