– Нека позная – намесвам се аз, – тези двата случая са най-разпространените.
Лио кима.
– Анонимността е всичко. По-голямата част от нея не е незаконна. Хората просто обичат да разполагат с лично пространство. Те искат да разговарят, без да се тревожат за Големия брат – нас, че ги подслушва. Проблемът е, че педофилите и терористите също се възползват.
– Какво е правил преди интернет? – пита Джеймс.
Лио свива рамене.
– Съжалявам, но това не е моята сфера. Според мен обаче използва интернет от много дълго време. Чат румовете не съществуват от вчера, а компютърните системи със специализирани функции вече са били популярни в края на 70-те. Възможно е нашият човек да е оперирал на примитивна версия на това, за което говорим, през последните двайсет и пет години, ако наистина има добри технически познания. Дори малко по-дълго.
Чудовища, които хвърлят мрежите си в информационното море и ги издърпват, напълнени с улова си от мразещи и гладни.
– Браво, Лио – похвалвам го аз. – А сега искам да проверим дали твоята хипотеза е вярна.
– Кажи ми как.
– „Компютърни престъпления“ на лосанджелиската полиция взеха компютъра на Дъглас Холистър. Пращам те там, за да надничаш над раменете им. Запознай ги с теорията си и прерови компютъра му за доказателства, за да я защитиш. Искам името на уебсайта, който е посещавал.
– Това няма да е проблем. „Компютърни престъпления“ на лосанджелиската полиция са много добър екип. Знаят какво правят, и сме в добри отношения. Зубърите обичаме конкуренцията, но не сме особено териториални.
– Също така имаме още три други жертви на отвличане, които са били... върнати. Сигурни сме, че става въпрос за същия извършител. Смятаме да се свържем с отговорните отдели и по този начин е възможно да стигнем до други като Дъглас Холистър. Ако това се случи, ще се наложи да преровим и техните компютри.
– Каквото ти трябва, ще бъде свършено. Това ли е всичко?
– Ние работим тук – смъмря го Кали. – Истинска работа. Не седим по цял ден на задниците си, не сърбаме кафе и не разглеждаме порно сайтове. Размърдай се.
Лио я дарява със съчувствена усмивка.
– Завистта е тежка.
* * *
– Така си мислех и аз – казва Алън.
Лио си тръгна и ние отново сме пред бялата дъска, върнали сме се на списъка си, който е написан с черен и син маркер и изглежда несвързан, може би дори малко разбъркан като хвърлени на масичка за кафе парчета от пъзел. Гледаме ги, обсъждаме ги, ровим, за да намерим, и добавяме нови парчета. Завършеният пъзел винаги е един и същ – лице с написано под него име.
– Нашият извършител обича нещата прости. Той търси мъже, които желаят да премахнат от пътя си своите половинки – продължава колегата ми.
– Ами незадоволените съпруги, които искат съпрузите им да изчезнат? – подхвърля Кали.
– Възможно е – отговарям ѝ аз, – но не ми се струва прагматично. Грубо шестдесет процента от убийствата на законни половинки са извършени от мъже, така че те са по-голямата част от демографска гледна точка. – Усмихвам се на Алън. – Целевите групи с изкривено мислене са взети под внимание и не е вложено мъжемразство.
– Няма проблем. Да се върнем отново на идеята ми. Той намира мъже, които са готови да предприемат онази голяма крачка. Разводът за тях не е на дневен ред, защото не искат да делят парите, децата или просто мразят съпругите си прекалено много. Нашият човек сключва сделка със съпруга: направи ѝ застраховка „Живот“, ако още не си го сторил, а аз ще я отвлека и ще я държа в плен. Никой никога няма да намери тяло, защото няма да има такова за намиране, и седем години по-късно я обявяваш за мъртва, получаваш парите и ми даваш моя дял.
– Това ми звучи правилно – съгласявам се аз.
– Какво прави с тях, след като мине седемгодишният период?
Въздишката на Джеймс е едновременно пренебрежителна и подигравателна.
– Убива ги, разбира се. Убива ги и се отървава окончателно от телата, за да не бъдат намерени. Възможно е да ги кремира или да ги реже на парчета и да си храни прасетата с тях, но каквото и да прави, отговорът на този въпрос няма да ни помогне особено.
– Умен задник, а? Върху какво трябва да се съсредоточим тогава?
– Върху същото като преди: методологията. Вече имаме някаква идея как избира жертвите си. От Хедър Холистър знаем как се отнася с тях. Следващият логичен въпрос, който трябва да си зададем, е къде ги държи.
– Ами... – казвам замислено аз. – Имаме три осакатени жертви в три различни щата: Калифорния, Невада и Орегон. Дали разполага с различни къщи във всеки от тях?