– Абсолютно – отвръща Джеймс.
– Защо мислиш така?
– Защото това е най-прагматичното решение. Колкото по-дълго пътува с жертвите си, толкова по-голям е рискът да бъде заловен. Много по-лесно и по-безопасно ще бъде да ги държи на местна почва.
– Съгласна съм с принцесата – казва Кали.
– Имотите трябва да са негови – добавям аз. – Рисковано е да наема къщи. Възможно е хазаинът да се отбие неочаквано за чаша кафе и тогава ще се наложи да му покаже брадвата си.
– Съгласен – казва Джеймс.
– За какви имоти говорим тук? – питам аз.
– Отдалечени – отговаря Алън. – Буквално отдалечени в някоя пустош или метафорично, където на никого не му дреме какво правиш.
– Например складове? – предлагам.
– Не мисля – отвръща Кали. – Съществуват прекалено много неизвестни в един складов район. Бездомници, пожари или полицейски акции, защото някой отглежда неправилното растение. На него му трябва нещо спокойно, където никой не може да се появи случайно.
– Мога да се сетя за много такива – казва Алън, – но ако бях на негово място, вероятно просто щях да го построя. Бетонна сграда на частна земя с обичайната мебелировка – метални легла и окови.
– Как ги е държал под око, когато е пътувал? – питам аз.
– Днес можеш да наблюдаваш нещо отдалечено чрез интернет – казва Кали. – Наясно съм, защото Сам монтира доста камери в къщата ни. Те предават образ до компютъра ти и можеш да влезеш в тях от всяка точка в света, стига да имаш връзка до интернет.
– Сам е малко параноичен, а? – пита Алън.
– Внимателен е. Според мен просто е внимателен.
– Гледаме прекалено общо на нещата – казвам аз. – Дори Алън да е прав, какво от това? Не знам как можем да осъществим щатско търсене на бетонни сгради, построени от собствениците им, а и какво ще постигнем, ако го направим? Не знаем къде е разположен.
– Географският профил може да помогне – намесва се Джеймс. – Той е пътник, но това няма да ни попречи.
Географският профил в основите си представлява математически процес, който се опитва да предвиди най-логичната локация на серийните убийци и се базира на същата основа на останалата ни работа: поведението е всичко.
Едно от предположенията е, че всички извършители са основно два типа: пътник и мародер. Мародерът е извършител, който е установен на едно място. Той извършва престъпления в един и същ географски район и е най-добрият кандидат за географски профил.
Пътникът е постоянно в движение, не се задържа дълго на едно място и извършва престъпленията си на големи разстояния едно от друго. Той е сложен ловец, който прекрачва културните и психологическите граници. Най-труден е за създаването на географски профил. Синът на Сам беше мародер, заловен заради фишове за неправилно паркиране. Бънди беше пътник, заловен, защото не можеше да спре да убива и уликите срещу него го застигнаха.
Географският профил е сравнително ново понятие, но постепенно натрупва собствена база данни с интересни поведенчески факти. Когато мъжете се изгубят например, биха тръгнали надолу, а жените нагоре. Не повярвах на това, когато го чух, но съм сигурна, че е истина. Друго: престъпник десничар, който трябва бързо да избяга, ще поеме надясно и ще хвърли оръжието си вляво. Географското профилиране е спорно и сложно, но понякога е много полезно.
– Нямам представа доколко ще ни е полезно в този случай – казвам аз. – Разполагаме само с четири жертви в три различни щата? Нямаме много информация, която да използваме.
Джеймс свива рамене.
– Въпреки това трябва да го направим.
– Имаш ли някого предвид?
– Доктор Ърл Купър. Малко е дразнещ, но си разбира от работата.
Вторачвам се в бялата дъска. Тя също се е вторачила мълчаливо в мен със своята незавършеност. Чудя се за другите жени като Хедър, които са били хвърлени в мрака и са били държани там, докато не са забравили напълно светлината. Ставам и вземам дамската си чанта.
– Да вървим да посетим този човек.
Движението си е движение. Стоенето на едно място е смърт.
22
Дейна Холистър чува силно бучене, което не престава нито за миг. Сякаш някой се е спрял на един тон и го е изпял с четиресет усти. Това бучене е завзело целия ѝ свят.
През повечето време я залива като вода и тя се дави в него. Съществуват само светлина, това бучене и никакви мисли.
Но от време на време бученето като че ли засича.
Само за стотна от секундата. Веднъж, когато това се случи, тя си помисли една-единствена дума: Аз.
След това бученето се завърна и удави идеята за останалото.
Бученето отново засича сега и засечката е по-дълга от другите. Дейна изплува вътре в себе си от дъното на езеро, напълнено със сироп.