– Точно за това ви молим – казвам аз.
– Какво знаете за моята работа?
– Само основното. Кали е нашият криминолог. Тя е много компетентна в общата криминология, но за специфичните сфери винаги се допитваме до специалисти като вас.
– Браво, добре правите. Географският профил е копелето на профайлинга – казва Ърл. – Казано с други думи, за мнозина това е неясна територия. Но си има причина за това. Съществуват много фактори, които могат да спънат работата. Главният, както е и във вашия случай, е липсата на информация. Географският профил има огромна нужда от такава. Числа, променливи. Вашето момче е пуснало четирима души в три различни щата. Избира жертвите си в интернет. Това не ни помага особено.
В географския профайлинг работим с четири основни типа извършители. Първият е ловецът. Той търси жертвите си на собствена територия. При него този тип профайлинг работи най-добре. Следващият е бракониерът. Той се отдалечава от дома си, за да ловува. По-умен е и добре знае, че не бива да сере в задния си двор. Третият е пътникът. Той е опортюнист. Най-често става въпрос за неорганизиран извършител. Харесва си нещо, докато се разхожда поради някаква друга причина и действа импулсивно. Последният е траперът. Той примамва жертвите и контролира ситуацията.
– Някои от тях се припокриват – забелязвам аз.
Ърл кима.
– Много добре, агент Барет. Точно така. Пътникът може да действа в собствения си район също като ловеца или може да го прави далеч от дома си. Подобно на пътуващ продавач изнасилвач. Бракониерът може да си създаде един вид „нова местна територия“. Смята, че постъпва умно, като избира жертвите си от някъде другаде, но започва да се чувства удобно в новия район и се отдалечава от дома си. Също така може да не е наясно какви са причините да избира „далечно“ място.
Това е един от основните принципи в географския профил – склонни сме да действаме в зони на комфорт, независимо дали го осъзнаваме, или не. В такъв случай теорията гласи, че отвличанията и пускането на жертвите ни показват нещо важно за жилището на извършителя. Известен и простичък пример са случаите, в които телата винаги са захвърляни близо до железопътни линии. Това показва, че извършителят е със скиталческа нагласа. Така успяваме да стесним полето на търсене и макар че това не е единственият фактор, който помага за намирането на извършителя, често става въпрос за нелегален имигрант, който е бил депортиран няколко пъти.
Докато слушам Купър, осъзнавам, че точно такива лектори като него са необходими. Той е единственият, който говори, но те кара да се чувстваш като участник в разговора. Все едно си се отпуснал в дневната и си вдигнал краката си на масичката за кафе.
– Ключът за вашето момче е разстоянието. Има разлика между реално и възприемано разстояние. Ако някой от вас е вървял към планина, която се издига на хоризонта, или се е опитвал да преплува до другия бряг на езеро, ще разбере какво имам предвид. Изглеждат близо, но може да вървите с дни, преди да стигнете до тази планина, или да плувате, докато не се удавите, и така и да не стигнете до другия бряг. Това работи и в обратна посока. Убиецът може да си мисли, че е много далеч от дома си, а в действителност да е много близо. Това ни помага да разберем какъв е методът му на придвижване – в този случай кола, който ни дава представа за обхвата му на мобилност.
– Струва ми се, че един скитник би бил по-лесен за създаване на географски профил, отколкото човек с кола – казва Алън.
– Факт! – съгласява се Купър. – Никак не ни помага това, че вашето момче действа в три щата. Но все пак може да успеем да си направим някакво заключение от фактора разстояние. Имам предвид във връзка с отвличанията.
– Тоест? – пита Алън.
– Откъде ги е отвлякъл, как ги е отвлякъл. Той е прагматичен мъж. Какво ви подсказва това?
Кимам, защото разбирам какво има предвид.
– Подсказва ни, че не прекосява стотици километри.
Ърл се усмихва.
– Правилно.
– Но това невинаги може да бъде под контрол – отбелязва Кали, изпълнена със съмнение. – Изборът на жертвите му е ограничен от нуждата – в случая от нуждите на клиентите му. Той няма откъде да знае къде ще живеят те.
– Добър довод – казва Купър, – но не бързай толкова. Лос Анджелис – имам предвид града – е широк около шестдесет и пет километра. По дяволите, Портланд е едва триста двайсет и пет квадратни километра в сравнение с близо хиляда двеста и двайсет за Лос Анджелис и съвсем скоро след като излезеш от града, се озоваваш в гора.
Ърл се обръща към бялата дъска.
– Забележката за паркингите е добра. Мисля, че сте прави. Отвлича ги оттам, защото се нуждае да задоволява страничната си сексуална страст, като предизвиква автомобилни катастрофи. Това е поведение. Какво ни казва то, когато го комбинираме с география? Какво сте пропуснали тук?