Това е нежно побутване от страна на учителя, който иска да си размърдаме малко сивото вещество. Всички се вторачваме в бялата дъска, най-вече Джеймс и аз. Първа го забелязвам и ми иде да се плесна по челото.
– Как става свидетел на катастрофите? – предполагам аз.
Купър се усмихва.
– Точно така – съгласява се Джеймс. – Има жертва. Не може да си седи и да чака цяла вечер катастрофите да се случат. Не може да разчита на медиите – съществуват прекалено много променливи и е много вероятно злополуките да са незначителни, за да бъдат отразени.
– Е, и? – пита Кали.
– Ами измислил е някакъв начин да ги записва – отвръщам аз.
Купър килва глава на една страна и ме поглежда.
– Не съм гений в тази област, но мисля, че вариантите му в това отношение са ограничени. Колко дълго време може да работи едно устройство на батерии? Ако няма интернет, който да отвежда картината до компютъра му, колко часа може една самостоятелна система да записва? Бих потърсил местни хотели и квартали наблизо, които разполагат с безжична връзка... говоря за най-скорошните престъпления. По-старите... – той свива рамене. – Не мога нищо да кажа. Трябва да попитате някои от компютърджиите, които държите тук на заплата. Що се отнася до мен, искам да ми осигурите копия от всичко. За тукашните случаи и тези в Орегон и Невада. Трябват ми бележките ви, както и всичко, което може да е свързано с тях, колкото и несвързано да ви изглежда. Ще забъркам цялата тази смес, ще добавя око на тритон, ще кръстосам кутрета и ще видя какво ще излезе.
– Ще получите всичко още днес – обещавам аз. – Наистина оценяваме помощта ви.
Ърл докосва шапката си в жест към мен.
– Не давам никакви обещания.
– Вече ни помогнахте достатъчно – казвам му. – Накарахте ни да помислим над някои нови неща.
* * *
След като Купър си тръгва, давам задачата на Джеймс да събере копия на всичко, което ще му е необходимо за географския профил. Колегата ми приема тази задача изненадващо дружелюбно.
– Гледната точка за разстоянията е интересна – казва той. – Както и връзката с теорията за симфорофилията.
– Така е – съгласявам се аз. – А сега нека превърнем тези неща в нещо, което можем да използваме. Кали, помогни на Джеймс с това. Алън, моля те, обади се на Лио и разбери докъде е стигнал с лосанджелиската полиция. – Поглеждам си часовника. – Отивам да запозная заместник-директора с прогреса ни.
Не само по случая, мисля си аз. Трябва да говоря с него и за другото нещо. Време е да споделя тайната си на някого, след като съм наясно с промените, които бъдещето ще ми донесе.
24
Заместник-директорът Джоунс се е загледал в тавана на своя офис и обмисля всичко, което току-що му докладвах.
– Значи смяташ, че казва истината? – пита ме той. – Смяташ, че разполага с повече жертви?
– Мисля, че е възможно, сър, ако работим върху теорията, че става въпрос за финансова изгода. Ако няма жертви, няма пари.
– Едва ли обаче ще са много – размишлява на глас Джоунс. – Според мен няма да рискува да привлече прекалено голямо внимание върху себе си.
– Вероятно – съгласявам се аз. – Също така има някакво взаимно споразумение за мълчание. Смятаме, че записва и пази копия от всичко, което се случва между него и „клиентите“ му, в случай че нещо се обърка.
– Застраховка.
– Точно така. Това и „Ще ти съсипя живота, ако не спазиш уговорката“. Дъглас Холистър се е опитал да го прецака и е бил закопан. Неговият случай е доста убедителен пример за намеренията му.
– Как е Хедър Холистър?
– Не е добре. Ще ми се да кажа, че е по-добре от Дейна и Джеръми Абът, но не знам дали е така.
– По-добре е от тях – казва с равен тон заместник-директорът. – Трябва да си наясно с това. Ако е достатъчно силна, ще се измъкне от ръба. Ако не е – няма. Поне има шанс да го направи.
– Прав сте – съгласявам се аз. – Предполагам, че просто съм ужасена. Най-големите ми страхове в детството ми бяха да те заключат завинаги в мрака и да полудееш, без да го осъзнаеш.
Джоунс се усмихва.
– Може би вече си полудяла, но просто не го знаеш. – Той маха с ръка в жест, който да обхване офиса му. – Може би нищо от това не съществува и в момента се намираш в обезопасена с гума стая, облечена си в усмирителна риза и си представяш случващото се.
Сигурно изглеждам като попарена.
– Не е забавно, сър.
Усмивката му ми подсказва, че той не е съгласен.