– О, да не би да ме съжалявате? Да не се тревожите за представата ми за самия мен? Недейте. Аз съм изключително полезен на вида. Все пак полезността не се измерва единствено в правенето на бебета.
– Всичко това е много повдигащо духа – казвам аз – и оценявам предложението, Кали, но ще трябва да почака.
Тя ме заплашва с укоряващ пръст.
– Не си мисли, че си се отървала. – На лицето ѝ бързо се появява усмивка. – След като те наказах подобаващо, е време да ти кажа „Честито!“. Време беше той да направи честна жена от теб.
– Значи не се шегуваш? – обажда се Алън. – Поздравления!
– Да, йей, чудесно – казва раздразнено Джеймс. – Да се залавяме отново за работа.
Поне веднъж сме на едно мнение с него.
– Алън, говори ли с Лио?
Вратата на офиса се отваря, преди да получа отговор, и вътре връхлита компютърният ни специалист.
– Ще ти каже, че разполага с цялата информация от компютъра на Холистър – обяснява ми Алън.
– „Компютърни престъпления“ на лосанджелиската полиция са свършили чудесна работа – потвърждава Лио. – Претърсили са харддиска му и са успели да възстановят голяма част стара информация. Хората допускат грешката да смятат, че едно обикновено „изтриване“ ще накара файла да изчезне.
– Е? – питам аз.
Той сочи към компютъра на бюрото на Алън.
– Може ли?
Сяда зад него и отваря браузър. Набира адреса http://www.beamanagain.com.
– Това е уебсайтът, в който Дъглас Холистър си е прекарвал по-голямата част от времето.
– Какво, по дяволите, означава това beamanagain? – пита Алън.
– Трябва да разделиш думите – обяснява Лио. – „Бъди мъж отново“.
Сайтът е обикновен и не разполага с много картинки и украшения. Вляво е менюто с опциите. Прочитам ги на глас.
– Форум. Курвенски истории. Братски истории. Курвенски снимки. Курвенски чат. Братски чат. Книги. Уха.
– Прекарах известно време в разглеждане на сайта – казва Лио. – Той е създаден на базата на много проста философия: американските мъже са кастрирани от американските жени и радикалните феминистки движения. Обяснението им е, че с времето американските жени са се променили благодарение на феминистките движения и са се превърнали в нарциси и топкотрошачи – цитирам, не си измислям, които приемат американските мъже като лоши поначало. Наричат го „парадигмата на звяра“.
– Какво представлява тя? – питам аз.
– Парадигмата твърди, че мъжете са зверове по природа, че генетично са програмирани да бъдат зверове и че не може да им се има доверие, защото силните мъже изнасилват и тормозят жените.
Разглеждам менюто.
– Да видим първо снимките.
Лио натиска върху линка и се отваря нова страница, пълна с миниатюри.
– По мое мнение има основно две причини да се качват снимки тук – обяснява той. – Едната е всяка история да бъде съпътствана от такава.
– „Това е тя, кучката, която ми опропасти живота“ – прочита Кали.
– Именно. Другият тип снимки са коренно различни. Те подкрепят друга гледна точка, която се среща често на този сайт: идеята, че американските жени се отпускат.
– Какво имаш предвид? – питам аз. – Че надебеляват?
– Надебеляват, носят анцузи, когато ходят в магазина, и така нататък. Чрез тези снимки се създава определен образ, който е свързан с оплакванията, че жените използват секса като оръжие.
– Изглеждаш много добре информиран за човек, който се е запознал с темата едва тази сутрин – отбелязва Кали.
– Бързо се уча – отговаря съвсем спокойно Лио. – Както и да е, момчетата в този сайт съвсем скоро губят своята убедителност.
– Защо?
Той свива рамене.
– Таят прекалено много гняв, който в много от случаите се превръща в омраза. Ако имаш теза, трябва да е изградена на личното ти мнение. Момчетата тук не са особено добър пример за това. В крайна сметка просто оплюват стереотипа.
– Покажи ни с примери какво имаш предвид – казвам му аз.
– Ами... тук.
Лио кликва върху миниатюра на жена с голямо кръгло лице. Зарежда се страница, в която има поредица от три снимки. На едната жената е в хранителен магазин. Изглежда като човек, имал труден ден; облечена е в анцуг и косата ѝ е сресана набързо. Изморена е. С наднормено тегло е, но не е дебела. Следващата снимка е по-професионална. Жената се усмихва. На нея е гримирана и косата ѝ е направена. На последната снимка изглежда най-зле. Лежи по гръб на легло и спи. Устата ѝ е отворена. Дясната ѝ ръка е изпъната настрани.
Под снимката има текст. Той гласи: Когато преди дванайсет години се ожених за тази кучка, беше много яка. Слабичка, грижеше се за външния си вид и беше истинско чудо в леглото. През някои нощи се чукахме, докато слънцето не изгрееше. След три години ни се роди син и тогава настъпи краят на щастието. Отпусна се и надебеля, напусна работа, за да се грижи за детето, и най-лошото от всичко – се превърна в хленчещ нарцис. Понякога я гледам как спи или яде, и ми иде да повърна. Поисках развод, но кучката ми обясни с цялата си наглост, че ще ме ошушка до дупка.