– Доста гневно – измърморва Алън. – Да видим някоя друга.
Лио кликва върху снимката на усмихната блондинка. Страницата се зарежда. Жената е по бански на плажа. Слънцето грее и тя се смее. В началото на двайсетте си години е, много красива и безкрайно щастлива.
Във всяка готина американска жена се крие истинска харпия, която чака да излезе наяве, гласи текстът под снимката. Двамата със Сали сме заедно от петнайсет години, през десет от които сме женени. В началото си прекарвахме чудесно. Даже бих казал, че всичко беше перфектно. Пътувахме по цял свят само с по една раница на гърбовете си, прекосихме Европа и пушихме хашиш в Амстердам. Винаги беше готова за приключения и сексът беше страхотен – беше адски секси на двайсет години, а и сега не изглежда зле. След това завършихме колеж, оженихме се и заживяхме заедно. Започна да гледа феминистки ситкоми, които оплюват мъжете и твърдят, цитирам, „жените са силни“, край на цитата (подобно на тъпотии от сорта на „ние сме онези, които раждат, а вие какво правите“). Промените бяха бавни и почти незабележими, но Сали постепенно започна да ме третира като враг. Сега се караме постоянно и не сме спали заедно от години. Все ме обвинява, че ѝ изневерявам... макар че не го правя. Опитам ли се да се защитя, тя ме напада и ме обижда, че съм боклук, че всички мъже са отрепки, които изневеряват и т.н. Понякога плаче без причина и това продължава с дни, а друг път толкова много се разярява, че буквално ме плаши. Веднъж сграбчи един кухненски нож, докато се карахме. Опитах се да бъда добро момче. Пробвах да разговарям с нея, но всеки път, в който я попитам какво има, тя ми казва, че съм „шибан мъж и никога няма да разбера какво ѝ е“. Писна ми и ще поискам развод.
– Тъжна история – казва Кали. – Много жалко, че не е потърсил професионална помощ.
Причините за подобни сериозни и резки промени в характера на един човек се крият надълбоко. Жената, за която пише този човек, може да страда от биполярно разстройство6, което едва сега се проявява, или пък е преживяла травма в живота си, която не му е разкрила, като изнасилване, аборт или голяма лична загуба. Вероятно си е спомнила нещо от миналото, което я преследва. Също така е възможно, разбира се, този мъж да пропуска някои подробности и той да е източникът на нейната травма.
Ако приемем, че разказът му е истински, тук става въпрос за жена в криза, а не за жена, която е тръгнала на поход срещу мъжете. Кали е права. Тъжна история.
– Това всъщност е доста разумен пост – казва Лио. – Повечето от тях са като първия: тя е кучка заради това, тя е кучка заради онова, стана дебела, не прави секс с мен вече и така нататък. „Курвенски истории“ от менюто ни отвежда до същите и много по-дълги версии на подобни постове.
– Схванахме идеята – отвръщам аз. – Да разгледаме форума.
Лио влиза в съответната страница. В нея можем да избираме от три различни подфорума: „Дискусия“, „Мъжки разговори“ и „Курвенски разговори“.
– Мисля, че схванахме идеята на „Курвенските разговори“ – отбелязвам. – Да погледнем „Мъжките“.
Лио кликва и форумът се отваря. Появява се списък с теми. Преглеждам ги и попадам на една, която е наречена „Да си върнем правото да бъдем мъже“.
– Тази.
Страницата се зарежда.
Днешните мъже са маргинализирани, без дори да го знаят. Те са принудени да приемат, че са „звярът“, „насилникът“, „изнасилвачът“ и дори по-лоши неща, че тези характерни черти са неизбежни и могат да бъдат поправени само от жените. Днес приемаме, че не разполагаме с ключовете за своята същност, че съпругата или приятелката държат ключа и че трябва да я слушаме, защото тя е най-важният ни учител.
Исторически погледнато, мъжете наистина са се държали като зверове, това не може да се отрече. Отнасяли са се грубо с жените и са ги потискали. Но това премина границите на диалога за нетипично поведение; това се превърна в обвинение към всички мъже по целия свят. Джон Бобит7 се превръща в образа на мъжа, а не Леонардо да Винчи. Тед Бънди е пример за „низините, до които могат да затънат мъжете“, но Бетховен не е от примерите за „висините, до които могат да се издигнат“.
Тъй като обичаме майките си, сме се примирили с подобен образ и заложената вина, която го съпътства. Има мъже, които никога не са докосвали жена в гнева си, но живеят в страх, че съществува такава вероятност.