След една от оперативките се оказах сама с него в стаята за срещи. Събирах документите и ги прибирах в папки. Франк се беше отпуснал на един стол и дъвчеше капачката на химикала си, докато ме наблюдаваше замислено.
Опитвах се да не му обръщам внимание, но той продължи да ме зяпа, така че спрях и го попитах:
– Трябва ли ви нещо, сър?
Франк се усмихна и тогава забелязах сянката на грозотата, изписана на лицето му. Наченките на злоба.
– Тъкмо си спомнях защо не обичам в Бюрото да се разхождат млади жени агентки.
– Защо?
Той стана, изпи си кафето от стиропорената чаша и се ухили още повече.
– Разсейващо е. Винаги се питам едно и също нещо. Сатен или дантела? Естествена или бръсната? Голям клитор или малък? – Облиза устни и на практика измърка следващите си думи: – И най-важният въпрос от всички: гълта ли?
Спомням си колко много се шокирах тогава. Колко наранена бях. Той не ме докосваше физически, но в крайна сметка ме докосваше. Ръцете му бяха по цялото ми тяло, макар да бяха далеч от мен. Изчервих се и намразих лицето си за това предателство. На всичкото отгоре очите му попиваха всяка моя реакция.
Всичко, с което се бях сблъсквала до онзи момент, беше в основи безобидно. Малко тормоз и унижения, за да ме видят от какво съм направена. Аз отвръщах на атаките с каквото мога, и това беше. Но сега нещата се бяха променили. Това беше директна атака, открито сексуална и базирана на явния дисбаланс в силите.
Тогава бях млада и невредима. Все още не бях започнала да водя настоящия си живот и близостта ми до низшите мъже, които по-късно започнах да преследвам, все още беше на светлинни години. Дарбата ми да „виждам“, беше все още млада, но започваше да разцъфва. Тя беше пуснала мрачен корен в мрачното мазе на самата мен и в този ден проговори.
Робинсън се справяше сравнително добре в Бюрото, това прошепна дарбата ми. Беше работил години наред във „Финансови престъпления“ и беше свършил чудесна работа, но се беше преборил със зъби и нокти, за да успее да се добере до Отдела за анализ на поведението. Постиженията му там не бяха чак толкова невероятни. Задоволителни, но нищо повече.
Така работи един разсеян човек.
Шепотът беше като ласка в главата ми и в онзи момент осъзнах кой е Франк Робинсън. Действията му показваха нужда. Нещото вътре в мен беше разгледало внимателно всичко и го беше довело до моето знание.
– Сега разбирам защо си искал да влезеш в Отдела за анализ на поведението, Франк – казах му аз, – и защо свириш втора цигулка.
Той присви очи. Приближих се до него и наклоних глава, за да видя лицето му. Бях напълно безстрашна.
– Така ли? И защо?
Спомням си как му се усмихнах, усмивката ми беше жестока, безстрашна, изпълнена с доволство, захранвано от увереността ми.
– Ти си воайор, Франк. Донякъде ти харесва онова, което виждаш. Харесва ти да се прибираш нощем у дома и да мастурбираш, като си представяш какво са причинили онези мъже на онези жени. – Наведох се над него, така се приближих още повече, а усмивката не слизаше от лицето ми. Не можех да се спра, а и не исках да го правя. – Някога вземал ли си досиетата у дома, Франк? Може би си ксерокопирал някои снимки? Обзалагам се, че си го правил. Обзалагам се, че имаш цяла папка в къщата си, пълна със снимки на жертвите, върху които си работил.
Лицето му побеля от гняв, да, но също така и от страх. Бях като акула, надушила кръвта – не просто бях гневна, бях разярена. Той ме беше обидил. Сега му връщах услугата и само плесница не беше достатъчна. Исках да го изкормя.
– Ти не си истинско чудовище, Франк, наясно съм с това. Съмнявам се някога да си изнасилвал някого. Но усещаш привличането, нали? – Кимнах му. – Затова ми наговори тези неща. Катарзис чрез сублимация8.
– Курва. – Звучеше така, все едно някой го е ударил в корема.
Обзалагам се, че оная ти работа увисна!, помислих си тогава. Бях изключително доволна, че подлостта ми го беше смазала.
Франк се отдръпна и тръгна към вратата. Изпратих го с поглед, като през цялото време се хилех като тиква. Той се обърна, за да ме погледне, и на лицето му видях нещо ново – изключително сложна смесица от емоции, умора и старост. Имаше също така уважение и гняв заедно със срам, страх и известно недоумение. Зад всичко това като същинско дете, което наднича през вратата, се криеше един по-млад Франк от времена, когато още е бил чист. Видях, че си спомня тези времена и тъгува по тях. Напомних му, че е имал майка.
Това беше първият път, в който наистина разбрах каква е разликата между лошите мъже и злите мъже. Франк си подаде документите за пенсиониране седмица по-късно.