Намираме секс, намираме и ярост, но в най-големи количества, като някаква отровна река, е болката. Най-отгоре е гневът, който е най-силният глас, най-видимият, но болката е горивото, което задвижва двигателя.
Когато яростта надминава агонията, идва убийството и точно това търся в уебсайта. Има мъже – не са много, но ги има, които отдавна са преминали точката, в която просто са изпитвали болка. Те са водени от гнева си, който по някое време е мутирал в ярост. Това е нещо почти недоловимо, но докато чета, малките тикове изпъкват като табели.
Един от мъжете е написал: Господи, понякога мразя бившата си съпруга. Така ми се иска просто да се махне и да пукне. Гневът е налице, но все още не е поел контрола. Мъжът все още се ядосва, не вилнее.
Друг е написал: Феминистките унищожиха мъжката култура. Трябва да възвърнем правото си да бъдем мъже, и да смажем жените, които не са съгласни. Тук отново има гняв, но гняв срещу принципа, а не срещу човек.
Следват онези, които наричам „мрачни мъже“.
Понякога нощем си лежа в леглото и мисля за нея. За нещата, които ми причини. Тя се изчука с най-добрия ми приятел. Подаде документите за развод и поиска попечителство над децата. Взе ми къщата и половината ми доходи. Живея в апартамент, ходя на работа всеки ден и съм гневен. Прибирам се у дома, ям сам и съм гневен. Вечер си лягам и си мисля за нея. Понякога затварям очи и се моля на Бог или си пожелавам на Духа от лампата да получи инсулт, да влезе във ваната и да си пререже вените или да я тръшне инфаркт. Иска ми се да умре. Наистина лежа и се моля да пукне.
Това е добър пример. Има и по-коварни, по-мрачни случаи. Като по-долния:
Господ се изсрал и се появила жената. Всички жени са свине. Моята свиня ми отне сина. Наблюдавам я всяка вечер след работа от колата си. Седя си и я гледам тая курва.
– Това е адски изморително – оплаква се Алън, изправя се, за да се изпъне, и простенва. – Не съм чел подобна колекция от хленчовци през целия си живот. Какъв им е проблемът? Щом искат да са мъже, да бъдат мъже! Щом искат да мислят различно от, цитирам, „феминистките“, край на цитата, ми да мислят различно! Никой не им е опрял пистолет в главата.
– Какво ще кажеш за мъжете, изгубили децата си? Не мислиш ли, че нашата система е така направена, че да дава предимство на майките, когато стане въпрос за попечителство? – пита Лио. – Просто се правя на адвокат на Дявола.
– Има страни, в които детето винаги отива при бащата. Смяташ ли, че това е правилно?
– Не особено. Мисля, че попечителството трябва да се дава на по-подходящия родител, а не да се решава според пола. Жените по презумпция се смятат за по-подходящия родител. Защо?
– Това ми хареса, Лио – казвам аз. – Струва ми се, че намери нещо, с което си съгласен.
Той се усмихва, като ми показва, че коментарът му е по-скоро интелектуален, отколкото страстен.
– Разбирам тяхната страна на нещата, но съдебните заседатели все още не са взели решение.
– Кой те е отгледал? – пита Алън.
– Предимно баща ми. – Лио като че ли се чувства неудобно. – Мама беше алкохоличка.
– Какво ще кажеш да включиш това във фалшивата си самоличност? – предлага колегата ми.
– Звучи ми добре. Не съм особено ентусиазиран, но ми звучи добре.
– В това е смисълът. В добре изградената фалшива самоличност винаги има достатъчно истина, която да направи нещата правдиви. Колкото повече истини използваш, които събуждат определени емоции в теб и не ти се налага да се преструваш, толкова по-добре.
– В такъв случай готови ли сме? – пита Алън. – Да създадем фалшива самоличност?
– Така мисля. Прочетох много неща. Лио?
– Доста добре се запознах с темата.
– Очевидно имаш много силна връзка с детския/попечителския аспект – казвам аз. – Съжалявам, че навлизам в личното ти пространство, но в интерес на мотивацията на фалшивата ти самоличност... предлагам да насочиш вниманието си към лошото отношение на майка си, което се гради на преживяното от теб като дете.
– Мисля, че няма проблем да го направя. Все пак татко беше онзи, който сплотяваше семейството, хранеше ни, обличаше ни, водеше ни на училище и ни помагаше с домашните.
– Господи, това е добро – казва Алън. – Точно това ще използваме. Ти ще си наскоро разведен и разочарован двайсет и осем годишен мъж.
– Двайсет и девет.
– Добре, двайсет и девет годишен с бебешко лице, схванах – шегува се колегата ми. – Отгледан си от сериозен и добър баща и майка алкохоличка.
– Която те е насилвала физически – добавям аз.