– Майка ми никога не ме е насилвала по никакъв начин.
– Радвам се да го чуя, но точно тук наративът се отклонява от истината за целите на новата ти самоличност. Майка ти те е насилвала физически. Правела го е, когато баща ти не е бил наоколо, а ти си го крил от него.
– Защо съм го крил?
– Защото си се опитвал да запазиш семейството. Все още си обичал майка си, а баща ти е казвал много пъти, че ако положението се влоши, ще се разведе с нея.
Лицето на Лио почервенява. Той се извръща настрани.
– Да не засегнахме някой нерв? – пита Алън.
Компютърният ни спец като че ли се разтриса.
– Татко винаги наричаше мама „проблемна и огнена жена“.
– Какво е имал предвид с това? – питам аз.
– Искаше да каже, че е изпълнена с живот и неприятности, и двете заедно. – Лио прехапва тъжно долната си устна. – Спомням си една събота, в която се събудих и мама беше трезвена. Мисля, че бях на дванайсет. Отидох в кухнята и я заварих там. Нямаше махмурлук и ми направи закуска. Чудесна закуска. Палачинки с бекон и прясно изстискан портокалов сок. Никога не бях пил прясно изстискан портокалов сок до онази сутрин. Спомням си, че го изпих и си казах, че това е най-хубавото нещо, което някога бях опитвал.
След закуска мама ме попита, ей така от нищото: „Лио, можеш ли да танцуваш?“. Разбира се, че не можех. Бях доста схванат и ѝ го казах. Тя ме сграбчи за ръката и ме отведе в дневната. „Никога не е късно да се научиш!“, засмя се насреща ми. – Той млъква за миг, потънал в спомените си. – Мама имаше прекрасен смях. Както и да е. Пусна един от дисковете ми и прекарахме целия следобед в танци. Татко работеше двойна смяна, така че бяхме само двамата. – Лио навъсено пощипва коляното си. – Не станах по-добър танцьор след онзи ден, но оттогава танцувам. Мама започва да пие около вечеря. В шест се беше разгневила, в седем плачеше, а в осем вече беше пияна. Прясно изстисканият портокалов сок и танците бяха последвани от водка, повръщане и сълзи. Проблеми и огън.
– Трябва да разкажеш точно тази история, когато влезеш в сайта – казва Алън. – Тя е истинска, синко. Ще звучи правдиво.
– Разбирам.
– Въпросът с детето обаче е голям проблем – отбелязвам аз. – Няма как да въвлечем такова в тази операция.
– Имам една идея – казва Лио.
– Слушам те.
– Какво ще кажете бившата ми жена да е абортирала?
Устоявам на желанието си да сложа ръка на собствения си корем.
– Продължавай.
– Тя е направила аборт преди развода, за да избегне всичките проблеми около попечителството върху детето?
Алън подсвирква.
– Да, това би породило известна омраза.
– И ще се впише в цялата ми история – продължава Лио, който набира скорост с увеличаването на увереността си. – Мечтата ми е била да отгледам свое дете в един добър дом със стабилна майка и баща. Тя е прецакала всичко.
– Това е добър стресов фактор – съгласявам се аз.
– Точно нещото, което да извади един мъж от отчаянието и да го замени с приятна кипяща ярост – казва Алън и отново потупва компютърния ни специалист по рамото. – Добра работа, синко. Естествен талант си.
Прекарваме още час в работа върху подробностите. Добрата фалшива самоличност не разчита толкова много на цялостния образ. Тя разчита на онова, което един от учителите ми в Куантико описваше като „моменти на безспорна човещина“.
– Съществуват неща, които веднага разбираш, че са истина – казваше той. – Като моментите на безспорна човещина. Например героят от книгата, който си признава, че си яде сополите, съпругът, който симулира оргазъм, или съпругата, която плюе в сандвича на съпруга си. Да си перфектен, не означава да си съпричастен. Чувстваме се близки до други като нас, които се стремят към нещо и се провалят, и се успокояваме, когато научим, че някой друг също е откраднал долар от дамската чанта на майка си.
– Много важен аспект от работата под прикритие – казва Алън, – може би най-важният, е търпението. Престъпниците са подозрителни хора. Първата им реакция е, че не може да ти се има доверие, точка. Ти трябва да им докажеш, че грешат, като не си прекалено нетърпелив и просто си изиграеш ролята. Не правиш нищо необичайно, докато не го направиш.
– Какво означава това?
– Хората са непредсказуеми. Предсказуемостта буди подозрения. Банков директор, който се измъква от работа, за да си облече женски гащички, е по-достоверен, отколкото банков директор с проблеми с пиенето.
– Защо?
– Предполагам, че хората обичат драмата, заради това. Искам да кажа, че от време на време човек кривва от правия път. Понякога немного, но достатъчно, за да покаже, че той също е човешко същество. Едно от ключовите изпълнения е да не спази уговорка. Ако той каже „Дай да початим отново утре в 14:00“, ти ще се съгласиш и след това няма да се появиш до 16:00 часа или пък до следващия ден. Това ще го вбеси, но ще е истинско, разбираш ли?