Затова ли Куполът беше отвърнал на удара?
– Значи Куполът си отмъщава? Затова ли са тези пожари и убийства?
Майка Хестра използва дърветата, за да се отблъсква от тях и Преша започва да прави същото, следвайки бързия ù ритъм.
– Имаше затишие и след това започнаха техните атаки. Можем само да гадаем за причината.
– Но Уилъкс е мъртъв. Начело е Партридж. Как може това да се случва?
Майка Хестра спира и се обръща:
– Уилъкс е мъртъв?
Преша не трябваше да казва това. Усеща остро свиване в корема, сякаш някой е забил кинжал във вътрешностите ù. Това е лошо. Много лошо. Но вече няма връщане назад. Лицето на майка Хестра застива и тя втренчва поглед в Преша, която кимва.
– И Партридж е този, който изпраща тези мъртъвци да ни избиват? Партридж?
– Не мисля, че е той. Не е възможно!
– Но той е начело – възразява майка Хестра. – Ти самата го каза.
– Не казвай на Нашата добра майка – умолява я Преша.
– Как бих могла да скрия това от нея? Как да го скрия от посестримите си?
Нашата добра майка ще се разяри. Никой не може да каже какво ще направи тя. Тя презира всички мъртъвци, но, изглежда, изпитва особена неприязън към Партридж.
– Просто се нуждая от време. Моля те, ако ти...
– Замълчи! – настръхва майка Хестра. – Последвай ме – нарежда ù тя и ускорява крачка.
– Моля те, не ме отвеждай при Нашата добра майка – настоява Преша. – Моля те. Това е важно, майко Хестра. Въпросът е на живот и смърт.
Майка Хестра спира и прикляква. Тя прави знак на Преша да направи същото. Преша сяда и опира гръб в едно дърво. Тя вдига поглед към небето, което – както винаги – е сиво, пресечено от тъмни линии като напукано стъкло. Преша е пленничка. Тя се провали.
– Моля те, майко Хестра – опитва тя отново.
Майка Хестра вдига ръце към устата си и издава странен птичи звук – дълго, нежно гукане.
Преша има чувството, че ще се разплаче. Тя се замисля дали да не побегне, но знае, че майките са добре обучени. Няма да успее да стигне далеч.
И тогава в отговор се чува друго гукане. То отеква в гората. Преша се вкопчва в палтото на майка Хестра.
– Моля те – повтаря тя отново.
– Млъкни! – сопва се майка Хестра. – Зная защо си дошла в тези гори. Не търсиш мъртвите деца, нали? Искаш да влезеш вътре. В Купола. Ще те вкарам там.
– Но Нашата добра майка...
– Няма да ù се подчиня. Ще заплатя цената. Когато чух, че ти си тук, поисках доброволно аз да съм пазачът, който ще те доведе. Като сестра на Партридж ти си единствената, която може да влезе вътре и да се надява на някаква защита, макар че това може да те направи и мишена. Трябва да си ти.
– Как разбра, че искам да вляза вътре?
– Правиш го заради Лайда – отвръща майка Хестра. – Тя не може да роди бебето си вътре в Купола. Няма да е безопасно. Няма да е правилно. Тя ни принадлежи.
– Бебето си? – промълвява Преша.
Тя е смаяна. Сигурно има някаква грешка.
– Бебето на Лайда – повтаря Хестра, смутена от това, че Преша не знае. – Партридж е бащата.
– Какво?
– Тя е бременна. Ще има дете. Не след дълго.
Партридж и Лайда ще имат бебе?
– Не знаех.
Дали Лайда е уплашена? Дали е самотна? Преша иска да я види и да каже... Какво? Че всичко ще бъде наред ли? Така ли ще бъде наистина? Тя не може да я лъже. Гласовете, които викаха изгубените си деца из целия град ... Лайда и Партридж ще имат собствено дете, за което да се страхуват, да се борят и да викат...
– Как може да не знаеш? – пита майка Хестра. – Нали затова искаш да влезеш вътре – за да я спасиш?
– Влизам вътре, защото имам онова, което е нужно, за да бъдем излекувани. Ако мога да го занеса на учените в Купола, можем да премахнем срастванията без странични ефекти. Можем да направим оцелелите да са отново такива, каквито са били. Всички нас – тя поглежда към детето върху крака на майка Хестра.
То наблюдава и слуша Преша, стиснало тръстиката, а очите му са пълни със сълзи.
Страните на майка Хестра поруменяват. Тя стиска челюсти.
– За това няма лекарство. Никакво!
– Напротив, има!
– Мислех, че си дошла в тези гори, защото се подготвяш да спасиш една от сестрите ни – сестра, която носи дете. Знаеш ли колко време мина, откакто някоя от нас е държала в ръцете си свое собствено бебе? Знаеш ли? Това дете е нашето ново начало.
– Готвеше се да ме вкараш вътре. Направи го! Сега, когато зная, ще направя всичко, което мога, за да измъкна Лайда. Обещавам.
Гукането се разнася отново – този път по-близо. Майка Хестра поглежда към посоката, от която беше дошло то.