– Ако Нашата добра майка разбере, че Уилъкс е мъртъв, тя ще усети слабост. А ако разбере, че Партридж е начело, ще има още по-голямо желание да го убие.
– Ако тя нападне – прошепва Преша, – това само ще донесе още смърт, а Лайда е там вътре. Ако ми дадеш време, аз мога да вляза и да се опитам да я измъкна, преди да нападнете.
Тя не се осмелява да каже на майка Хестра за бактерията, която може да разруши Купола. Преша се нуждае от това майка Хестра да е спокойна и съсредоточена.
Майката сграбчва ръката на Преша.
– Обещай ми, че ще я измъкнеш.
– Обещавам да опитам.
Майка Хестра притиска юмруци към челото си и стиска очи.
– Дванадесет майки умряха на онзи пост, където спяхте вие – само в този пост. Седем от тях имаха деца – те също са мъртви. Масовият гроб е пълен. Започнаха да копаят друг. Бащата на Партридж не беше ли достатъчно жесток с нас?
– Не знаем дали Партридж е направил това. Не го знаем.
– Убий го! – казва майка Хестра. – Влез вътре и го убий.
– Не той е организирал това нападение – поклаща глава Преша. – Не би го направил. Той ни познава. Грижа го е за нас.
– Той ги ръководи. И това се случи. Такива са фактите.
– Трябва да имам вяра в него.
– Смъртта унищожава вярата. Те не заслужават нашето доверие.
Гукането се разнася отново по-силно и по-настойчиво.
– Не мога да убия брат си. Няма да го сторя. Но ще се опитам да измъкна Лайда навън – тя си спомня последния път, когато беше зърнала Лайда, докато се готвеха да ги екзекутират в Мъртвите полета. Това ли е мястото, на което принадлежи тя? В пустошта? Ако иска да излезе, Преша ще ù помогне по всякакъв възможен начин. – Имай вяра в мен.
Синът на майка Хестра обгръща с ръце кръста на майка си и здраво се притиска в нея. Тя го целува по главата.
– Ще си платим – отвръща тя. – Когато Нашата добра майка разбере всичко, ще си платим.
Преша усеща как вътре в нея се надига вълна на гняв.
– Това не е честно – тя поглежда детето. – Не мога да искам от теб да направиш това.
Гукането отеква отново.
– Ще оцелеем. Така сме устроени – майка Хестра хваща Преша за ръката и пръстите им се преплитат. – Когато видиш Лайда, кажи ù, че се тревожим за нея. Чувствах я като свое дете. Наистина свое.
Синът ù вдига поглед към нея и тя леко повдига брадичката му, сякаш за да му каже: Не се тревожи. Теб обичам най-много. И тогава майка Хестра отново повдига ръце към устата си и гукането ù се понася в утринния въздух, отеквайки в гората.
Лайда
Блестяща
Тя е облечена като гостенка на сватбено тържество. Роклята ù е от кралскосиня тафта, подгъната до средата на прас-ците ù. Носи високи токчета, които са боядисани така, че да отговарят на роклята ù и синята ù дамска чанта, в която има само едно нещо – Фридъл, увит в кърпа за ръце. Искаше да има със себе си едно късче от външния свят. Фридъл е утеха. Тя знае, че ще се нуждае от утеха.
Сяда сковано на дивана до Чандри Кулп, жената, която трябва да я научи да плете. Тя беше уредила всичко това и сега е със съпруга си Аксел Кулп и дъщеря им Виена, сякаш са стари семейни приятели, събрали се заедно за някакво важно обществено съобщение.
Виена не харесва соса: „Твърде пикантен е“. Не харесва морковите: „Не приличат на истински отвътре“. Не ù харесва как майка ù е направила косата си: „Твърде пухкава е“.
Лайда очаква подходящия момент, когато да каже, че се чувства твърде прималяла, че ù се гади и учтиво да се оттегли в спалнята си. Честно казано, тя наистина е уморена. Напоследък не спи много. Всеки път, когато задреме, се събужда минути по-късно, опитвайки се мъчително да си поеме въздух, сякаш във въздуха няма достатъчно кислород, сякаш се задушава. От какво ли?
Защо мислят, че тя иска да гледа как Партридж се жени за Айралийн? Дали това не е някакъв тест? Дали не очакват от нея да докаже, че връзката ù с Партридж е приключила, че всичко ще стане така, както те очакват? Роклята и сосът я тормозят, макар че господин Кулп обикаля наоколо и повтаря:
– Хубаво място си имате тук. Не е ли приятно, Чандри?
По телевизията показват хората, които пристигат, двойки с различни титли влизат в църквата, облечени в дълги рокли и смокинги. Тук-там в храма има охранители. Но иначе всичко е красиво – навсякъде има цветя, панделки и червени килими. Лайда слага дамската си чанта с Фридъл в нея в скута си.
Тя се чувства зле. Да, разбира се, че иска тя да е тази, за която ще се ожени Партридж. Но не по този начин. Не с цялата тази помпозност и великолепие, без да се интересува как хората отвън се мъчат да оцелеят. От тази мисъл стомахът ù се преобръща.