– Мисля, че ще трябва да отида да полегна за малко – казва тя.
– Какво? – възкликва Чандри. – Не, не. Тя още не е дошла.
– Да не очакваме още някого?
– Трябваше да е изненада – казва Виена и вдига очи към тавана.
Лайда започва да става неспокойна.
– Кого чакаме?
– Нека да проверя докъде е стигнала – Чандри се втурва към външната врата, за да говори с пазачите.
Господин Кулп повдига един празен свещник.
– Това ми харесва – казва той. – Доста е хубаво.
Лайда отива при Виена.
– Кажи ми кой ще дойде.
– Не мога.
– Моля те.
– Не знаеш ли как се прави изненада? – възмущава се Виена.
– Не харесвам изненадите – прошепва Лайда.
– Тя идва – обажда се Чандри. – Ще дойде всеки момент.
Вратата е широко отворена и пазачите стоят от двете ù страни. Чандри отстъпва и прави драматичен жест с ръка, когато майката на Лайда се появява на прага.
– Госпожа Мерц! – обявява Чандри, едновременно с гордост и облекчение.
Майката на Лайда изглежда дребна и дезориентирана. Тя просто стои там и премигва. В началото оглежда стаята, неспособна да погледне Лайда. Така се държеше и в рехабилитационния център. Всъщност това беше последното място, където беше видяла майка си. Тя се държеше толкова студено с Лайда, криейки се зад официалната си роля на клиничен лекар. Но сега не е в тази си роля. Тя също е облечена в рокля – една от роклите, с които от години ходеше на църква.
– Мамо? – промълвя Лайда.
Майка ù пристъпва напред. Тя вдига очи и най-сетне среща погледа на Лайда, стиска устни и си поема дъх, сякаш се подготвя за нещо. Какво ли очаква? Какво ли са ù казали? Знае ли, че дъщеря ù е бременна?
Лайда не знае дали трябва да прегърне майка си, или не. Майка ù също изглежда несигурна в това.
– Лайда, скъпа – нежно казва тя.
И Лайда изпитва внезапен прилив на обич, която сякаш я изпълва. Майка ù ù е липсвала по-дълбоко, отколкото искаше да признае. Тя внимателно оставя дамската си чанта на края на масата, така че Фридъл да е в безопасност, и бързо се втурва към майка си, обгръщайки с ръце врата ù. Майка ù се сковава, но после я потупва по гърба.
– Не мислех, че ще дойдеш да ме видиш. Не бях сигурна дали изобщо знаеш, че съм тук.
– Зная всичко – казва майка ù.
Но Лайда не е сигурна коя версия на „всичко“ са ù казали.
Тя стиска ръцете на майка си.
– Да отидем да поговорим. Само двете – предлага Лайда и след това се обръща към Чандри, господин Кулп и Виена. – Имате ли нещо против двете да останем насаме?
– Не, не! – възразява майка ù. – Всичко е наред. Няма нужда да разваляме събирането – тя бързо отива до телевизора. – Ще бъде чудесно всички заедно да наблюдаваме това очарователно събитие – тя поглежда към Лайда. – И да го приемем.
Лайда има усещането, че са ù зашлевили шамар. Ушите ù звънтят. Детската стая. Тя иска да се оттегли в детската стая и да усети тежестта на копието и пепелта върху кожата си. Тези неща са истински. Отмъщението на майка ù е винаги нематериално. Тя дори не може да каже какво е. Дори не може да я обвини в нещо конкретно. Но сега Лайда знае защо тя е тук – за да каже на дъщеря си, че връзката ù с Партридж е приключила. Сватбата не е фалшива. Тя ще остане в сила. Няма начин да промени нещата, а само да ги приеме. Майка ù е тук, за да ù помогне да приеме този край.
На Лайда ù се иска това да е сън. Иска ù се да се събуди и да си поеме въздух. Но това не е сън.
Тя не може да говори. Протяга ръка и се хваща за облегалката на стола.
– Добре ли си? – пита Виена. – Не изглеждаш добре.
– Започва се – вика Чандри и се обръща към телевизора. Вади кърпичка от чантата си и я притиска към бузата си. – Ето я! О, боже мой!
– Не изглежда ли мила? – обажда се господин Кулп.
Цялото малобройно семейство Кулп се сгушва заедно пред светещия екран, а майката на Лайда застава пред господин Кулп. От телевизора гърми оркестрова музика. Лайда си представя Айралийн в дългата ù бяла рокля и гостите, които се изправят.
Всички зяпат екрана, с изключение на майка ù, която се обръща към нея и я поглежда втренчено.
– Ела да гледаш – подканя я тя.
Лайда поклаща глава.
– Лайда, не бъди инат – казва майка ù без гняв, а с нотка примирение в гласа. – Трябва да го направиш.
– Не, благодаря – отвръща Лайда.
Майка ù се приближава до нея.
– Лайда – меко казва тя, – всичко ще бъде наред с теб и бебето. Всичко. Сега аз ще бъда до теб. Това е моята нова роля.