Тя тръгва към него. Зъбите му стърчат навън – челюстта му е изкривена. Той отново издава блеещ звук и показва синкавия си език. Тя протяга ръка. Овенът се приближава, за да я подуши. Преша протяга ръка и докосва кичура под брадата му.
– Всичко е наред – прошепва тя.
Той заравя муцуна в пръстите ù. Красив, самотен и гладуващ. Тя не може да му помогне. Не успя да спаси и Уилда. Не е сигурна, че може да спаси и самата себе си.
В този момент се разнася експлозия. Овенът вдига глава и побягва, подскачайки, навътре в гората.
Време е. Майките бяха започнали преградната си стрелба. Преша тръгва към края на гората и застава зад едно дърво. Вижда дима, праха и пепелта, вдигнати от първата граната. Замъгленият въздух ще ù помогне, осигурявайки ù прикритие.
Тя поглежда към склона, издигащ се пред нея и самия Купол на върха му.
Тогава хълмът започва да се движи. Появяват се тела, покрити от прах и пепел. Откъде дойдоха? Колко дълго са били там? Те са слаби момчета, които се движат тежко към експлозията и след това някои от тях също толкова бързо, колкото се бяха появили, изчезват отново, превръщайки се в едно цяло със земята – напълно маскирани. Майките изстрелват нова граната. Тя се удря в мократа земя и няколко секунди по-късно експлодира. Момчетата започват да стрелят към гората, но Преша дори не ги вижда. От време на време земята сякаш помръдва и след това – нищо.
Тя започва да тича. Майките вече са изхабили две гранати. Тя оглежда земята и побягва с всички сили. Сеща се за овена. Овенът, който беше загубил стадото си.
Макар да падат далеч вдясно от нея, гранатите са оглушителни. Те вдигат облаци от дим и прах. Една от тях се взривява и тя е сигурна, че не е уцелила нищо, но тогава от земята се вдигат пръски от кръв и плът. Дядо ù веднъж беше разказвал за пехотните мини. Сега ù се струва, че сякаш самите момчета са като живи пехотни мини – непрекъснато движещи се, невидими пехотни мини.
Тя продължава да тича, колкото може по-бързо, надявайки се, че ако стигне до Купола, ще има достатъчно останал дъх в дробовете си, за да обясни коя е: Аз съм сестрата на Партридж Уилъкс. Кажете му, че Преша е тук.
Но тогава земята под краката ù изчезва и тя пада в един плитък кладенец.
Пръстта около нея се вдлъбва, поддава и се рони, докато тя се опитва да се изправи.
Лакът.
Ръка.
В ръката има имплантирано оръжие, насочено към нея.
Лице, което наскоро е било прободено и покрито със стъкло. Стъклото е толкова ново, че около всяко парче са кристализирали нови корички. Лицето е на момче. То има крив нос и тъмночервени устни и когато се усмихва, тя вижда нещо още по-ужасно. Защо се усмихва? Момчето още носи скоби, макар и покрити с пръст. Аз съм сестрата на Партридж Уилъкс. Кажете му, че Преша е тук – тя си мисли за тези думи, но осъзнава, че не ги произнася на глас. Поривите на вятъра се усилват. Въздухът е гъст. Лицето на момчето, усмивката му се появява сред носещия се на талази дим.
– Хванах една. Хванах една – тихо прошепва то. – Хванах една.
Сякаш толкова се гордее със себе си, че иска да се наслади на този момент. Ако я убие, всичко ще свърши твърде бързо. Той хвърля поглед наоколо и казва по-силно:
– Хванах една!
Търси свидетел. Какъв е смисълът да я убие, ако никой не види това?
Тя се закашля и накрая успява да изломоти:
– Аз съм сестрата на Партридж Уилъкс.
Лицето на момчето се изкривява. То не разбира.
– Не ме убивай. Вкарай ме вътре. Отведи ме при Партридж. Аз съм неговата сестра.
Той поклаща глава.
– Няма сестра – отвръща момчето. – Няма дъщеря.
И разбира се, той е прав. Никой в Купола не знае, че съпругата на Уилъкс има извънбрачно дете, още по-малко пък момиче на име Преша.
– Аз съм природената му сестра – опитва отново тя. – Моля те. Вкарай ме вътре като пленничка.
– Ние не вземаме пленници – казва той. – Не вземаме пленници.
Той пъха дулото на оръжието под брадичката ù.
– Това е грешка – предупреждава го тя и преглъща мъчително. – Не го прави.
За момент той се поколебава и се вторачва в лицето ù. Но после погледът му се премества върху главата на куклата и той разбира, че тя е несретник като всички останали. А не е ли и той самият донякъде несретник? Момчето се усмихва отново. Ще му достави удоволствие да я убие. Тя стиска очи и зачаква изстрела.