Но тогава момчето изчезва – тялото му е тръшнато на земята от някого, много по-едър и широкоплещест от него.
Първото, което тя вижда, е металната протеза и след това пред погледа ù се появява лицето на Хейстингс.
Беше тръгнал след нея. Тя не искаше той да го прави. Но, по дяволите, сега се радва, че го е направил.
Той отново блъска войника в земята с протезата си – този път толкова силно, че тя е сигурна, че кракът му ще се счупи. Но това не става. Той сграбчва ръката ù и казва:
– Позволи ми да те вкарам вътре.
– Нали те знаят, че си преминал на другата страна? Ще бъдеш считан за предател.
– Ще те вкарам вътре – отвръща той, сграбчва ръката ù и повдига Преша към гърдите си.
Притиска я толкова силно, че тя едва успява да диша. Той започва да тича на зигзаг, но бързо. Земята продължава да избухва. Въздухът е изпълнен с пръст и смърт.
Накрая тя вижда белотата на Купола пред тях. Как успява да остане толкова бял сред всичките тези тъмни сажди? Тя казва на Хейстингс да спре.
– Пусни ме долу. Останалата част от пътя ще вървя сама.
Той не я слуша.
Тя измъква ръката си с куклата и го удря с всички сили. Той дори не трепва. Опитва още няколко пъти. Нищо.
Накрая открива плътта на бицепса му и под нея по-нежната кожа от вътрешната част на ръката и го ухапва с всичка сила. Усеща вкуса на кръв.
Той се извива и я пуска.
– Благодаря ти – задъхано му казва тя.
Той разтрива вътрешната страна на бицепса си. Ръката му се изцапва с кръв.
Тя се обръща към Купола.
– Върви направо – казва той – и ще стигнеш до първата поредица от врати.
Тя кимва и го поглежда.
– Кажи на Ел Капитан и Хелмут, кажи на Брадуел… – след името на Брадуел в гърлото ù засяда буца.
– Какво?
– Кажи им, че съм стигнала дотук.
Преша се обръща и започва да тича. Вятърът свисти над земята. Понякога се вдигат вихрушки от пръст, които се издигат, след това се разпадат и изчезват.
Тя вижда вратата право пред себе си, точно както ù беше казал Хейстингс. Забързва се, но тогава кракът ù се закача в нещо на земята и тя пада. Обръща се, за да види в какво се е спънала. Сплъстена коса – от земята се надига глава. Една ръка се протяга и я сграбчва за глезена. Тя я изритва с тока на ботуша, докато опипва за ножа си. Замахва напред и забива ножа в китката. Пръстите се отпускат. Преша издърпва коляното си към гърдите. Главата се изправя и се появява лице, две блестящи очи и един ред зъби.
Тя се изправя на крака и се затичва към вратата, докато войникът освобождава окървавената си китка. Тя вдига юмруци и започва да удря по вратата. Иска да влезе вътре.
– Помощ! – крещи тя. – Помогнете ми! Пуснете ме вътре!
Кокалчетата започват да я болят, но тя продължава да блъска с остри и бързи удари.
Войникът се изправя на крака и тръгва тежко към нея. Останала без дъх, тя се опитва да се притисне колкото може по-плътно към вратата.
Тогава тя чува щракащ звук – пукане, сякаш някакво уплътнение е било отворено. Вратата поддава. Преша се завърта. Въздухът вътре е хладен и чист.
Появява се пазач в униформа.
– Аз съм природената сестра на Партридж Уилъкс – надвиква тя шума на вятъра.
– Знаем коя си – отвръща мъжки глас.
Той я сграбчва за китката и я издърпва срещу вятъра.
Тя зърва за последен път войника, който накуцва с окървавена ръка.
Пазачът затваря вратата. Той е въоръжен и държи едната си ръка върху дръжката на оръжието си, което не е извадено, но е в готовност.
Тя се озовава в тиха камера с неподвижен въздух, затворена между две врати – една към външността и друга, водеща към Купола.
За пръв път в живота си Преша се намира във вътрешността му.
Партридж
Роля
Партридж е в една от подготвителните стаи на онова, което наричат „катедралната зала“. Това е мястото за сватбата и мигове по-късно тя ще бъде бързо трансформирана в банкетна зала. Използваха я за всяко важно събитие в Купола, за което Партридж можеше да си спомни, независимо дали става дума за политика, религия или забавление. Тук той беше слушал речите на баща си, а също и тези на Форстийд. Виждал е тук да изпълняват пиесата по случай Рождество Христово, както и изпълнители, облечени в странни костюми, да си отварят устата на думите на поп песни от разрешения списък. Тълпата крещеше, сякаш те бяха истински, а не просто преструващи се на някого другиго.
Партридж си напомня, че той самият играе роля. Но тогава Бекли го пита:
– Какво става, готов ли си?