– Ако някой попита, кажи им, че си имала злополука.
Тя кимва, но ù става зле. Това не беше злополука и то е основната причина тя да е тук. Беше ù причинено нарочно. Всичките загубени хора, убийства и цялата тази смърт – всичко това беше направено нарочно. Брадуел би казал: Виж колко бързо са прикрили истината.
Пазачът я оглежда внимателно и след това докосва лицето си отстрани, на същото място, където се намира нейното изгаряне във формата на полумесец.
– Покрий това – казва ù той. – Дръпни си малко косата напред – след това ù подава една шапка. – И дръж това върху главата си.
Това е предателство. Всичко това. Призлява ù от него.
Той я повежда по коридора. Тя чува далечен грохот и си спомня за пясъчните създания, които заобикаляха „Лудия Джон-Джон“. Тя усеща същите вибрации през подметките на ботушите си. Уплашена е и не знае какво да очаква.
Но скоро те стигат до един тунел и до тях спира влак. Той е лъскава, красива машина – толкова блестяща, че тя може да види собственото си отражение в нея. Сега Преша е пазач.
Вратите се отварят. Те влизат вътре. Вагонът е празен.
– Днес всички са пред телевизорите си – обяснява пазачът.
– Защо е така?
Той я поглежда и след това извръща очи.
– Заради сватбата. Партридж се жени.
– Той се жени?
– Аха.
Тя си спомня за Лайда и бебето. Дали Партридж и Лайда се женят, защото това е задължително в Купола, когато някой забременее? Иска ù се да попита, но не знае дали тази бременност е обществено достояние. Мисли си за своята сватба в гората. Истинска, но нереална. Лична и тайна. Това е единственият начин, по който нещо такова може да съществува в нейния покрит от пепел, пуст роден свят. Но любовта вътре в Купола трябва да е различна. Тук влюбването може да е събитие, което обявяваш, без да се страхуваш, че онзи, когото обичаш, може да умре от ужасна смърт, че да обичаш означава да приемеш предстоящата му и неизбежна загуба.
Тя се чувства малко замаяна. Хваща се за лъскавата ръкохватка на вагона, която е толкова чиста, че скърца, когато ръката ù се плъзва по нея.
„Това е сватбеният ден на моя брат“ – казва си тя и въпреки всичко, се чувства щастлива, може би дори обнадеждена.
Но в същото време вагонът на влака ù напомня за онзи затрупан вагон, до който майките бяха прокопали тунел, за изкривения му под и избитите прозорци. Тук се носи мирисът на парфюм, останал от шампоаните, одеколоните и лаковете за коса на чистите – благоуханието, което тя си спомня от детството си в бръснарницата с малките ù шишенца тонизиращи препарати и гелове. Преди всичко, тук липсва вонята на гнило, смърт, дим и изгоряло. Това я кара да се чувства замаяна и въпреки това ù се иска да заплаче.
Тя се изправя и казва:
– На сватбената церемония ли ме водиш?
Пазачът поглежда часовника си.
– На приема. Мястото ще бъде пълно с охранители. Сигурността ще е засилена. Там ще изглеждаш на място.
– Сигурен ли си? – тя повдига бинтования си юмрук.
– Нали се спомняш, че говорихме, че си се наранила? Просто така казвай.
– Злополука – напомня му тя. – Ти ми каза да казвам, че е било злополука.
– Все същото е.
– Само защото нито едното от двете не е истина.
– Какво? – поглежда я пазачът.
– Не беше злополука. И не съм просто наранена.
– Да не навлизаме в това.
– Това?
– Разбираш какво имам предвид.
Тя усеща как в гърдите ù пламва гняв.
– Детонациите ни обезобразиха – казва тя. – Осакатиха ни и получихме сраствания. Промениха ни на най-първично ниво. Дори бебетата, родени след Детонациите, са с мутации[42]. За това ли не искаш да говориш?
– Аз съм един от добрите – отбранително казва пазачът.
– Това помага ли ти да спиш през нощта?
– През нощта не спя – той се навежда към прозореца и лицето му се отразява в тъмното стъкло. Влакът забавя ход. – Пристигнахме – той я поглежда. – Готова ли си?
Тя няма представа какво предстои да се случи, още по-малко дали е готова за него.
– Не съм свикнала да имам някакъв избор – отвръща Преша.
Вратите се отварят.
– Оттук нататък ще вървим рамо до рамо. Разбра ли ме?
– Разбрах – потвърждава тя. – Как се казваш?
– Вендлер Прескот – отвръща той. – Приятелите ме наричат Вен.
Това е човекът, който е на нейна страна. Вен. Рамо до рамо.