– Искам да говоря с Партридж. Искам да говоря с него веднага! – Преша е бясна.
Какво, по дяволите, прави той? Лайда е бременна. Това е неговото дете и той – въпреки това – прави онова, което баща му е казал да прави?!
– Опитвам се да те приближа до него. Тогава може би вие двамата ще можете да си намерите някое тихо място...
– Не искам да търся тихо място – казва Преша и тръгва към тълпата.
Чува Вен да ù казва да изчака, но продължава да върви. Заобикаля масите, минава напряко през дансинга и се отправя директно към Партридж.
Булката е дръпната настрани от някакви други гости. Партридж говори с един по-възрастен мъж със слабо мургаво лице. Как човек може да хване тен на място, където няма слънце?
Преша спира пред тях.
На Партридж са му необходими няколко секунди, за да я забележи, но когато я вижда, лицето му светва.
– Преша! – казва той, сякаш това е радостна изненада.
И по някаква причина именно тази негова радост я вбесява най-много. Той подава напитката си на един мъж наблизо, навежда се напред с отворени ръце, готов да я прегърне, и преди дори да успее да се замисли, тя вдига ръка, за да му зашлеви шамар, но някой хваща ръката ù.
Мургавият мъж я държи здраво и я придърпва към себе си.
– Кой, по дяволите, си ти? – виква му Преша. – Пусни ме!
– Аз съм Форстийд. Радвам се да се запознаем, Преша.
– Откъде знаеш коя съм?
– Не е много трудно човек да разпознае толкова известна несретница като теб. Да не мислиш, че тези бинтове могат да ме заблудят?
– По-полека, Форстийд – предупреждава го Партридж, мъжът охлабва хватката си и я пуска. – Как стигна дотук? Да отидем някъде да поговорим.
– Никъде няма да ходя.
Страните му са станали тъмночервени, сякаш тя наистина го беше зашлевила. Той потрива ръце.
– Трябва да поговорим.
Тогава тя забелязва, че всичките му пръсти са си на мястото. Протяга ръце и хваща неговите, чудейки се за момент дали не си спомня погрешно кое кутре му беше отрязала Нашата добра майка. Но и двете му ръце са с всичките си пръсти. И двете му кутрета са идеално оформени.
– Как? Защо? – тя едва успява да говори.
Той отдръпва ръцете си и оглежда огромната зала. В този момент тя вижда, че той започва да разбира как изглежда всичко това от нейна гледна точка.
– Мога да обясня – започва той. – Правя само онова, което трябва. Просто... Просто не...
– Гади ми се от теб – гласът ù е толкова задавен от гняв, че се чува като шепот.
– Трябва да я заключим – настоява Форстийд. – За бога, тя е заразена! Как, по дяволите, е влязла тук? – Форстийд оглежда препълнената банкетна зала.
– Те продължават да ни избиват там, отвън. А теб дори не те е грижа! Погледни се!
Сякаш усетила напрежението, булката бързо се приближава.
– Какво става?
– Всичко е наред, Айралийн – успокоява я Партридж. – Просто ни дай една минута. – Той се обръща към Преша. – Трябваше да се оженя за Айралийн. Нямаш представа какво се случва тук.
Айралийн поглежда Партридж, наранена от неговия коментар.
– Искам да зная коя е тази? – настоява тя.
– Аз съм Преша. Къде е Лайда?
– Лайда не можа да дойде – отвръща Айралийн. – Защо изобщо би искала да дойде?
– Майната ти! – сопва се Преша на Айралийн, чието лице веднага се сковава. – На теб също, Партридж. Ти си по-лош от баща си. Знаеш ли това? Той поне имаше истинска амбиция.
– Остави ме да я изведа навън – прошепва Форстийд.
Един млад мъж на възрастта на Партридж си пробива път през струпалата се тълпа.
– Това ли е Преша? – пита той.
– Не сега, Арвин – казва му Партридж.
– Искам да говоря с теб – казва Арвин на Преша. – Мога да помогна...
– Просто всички изчакайте... – вдига ръце Партридж.
– Искам да видя Лайда – казва Преша. – Къде е тя?
Партридж се обръща и извиква:
– Бекли!
Появява се един мъж в смокинг. Той е висок и широкоплещест, с късо подстригана коса.
– Отведи Преша в апартамента на Лайда – той поглежда Преша. – Вярвам на Бекли. В добри ръце си.
– Добри ръце ли? Кой, по дяволите, си ти, Партридж?
– Аз съм си все същият. Довери ми се.
Преша поклаща глава.
– Ще те намеря при Лайда. Тогава ще говорим. Мога да ти обясня, Преша. Мога.
Айралийн обвива ръката си около неговата.
– Бекли трябва да вдигне тоста – напомня му тя.
Бекли повдига вежди.
– Просто тръгвай – казва му Партридж.
Бекли се готви да тръгне с Преша, но Айралийн го спира:
– Чакайте! Бекли трябваше да произнесе тоста.