– Сестра ти. Видяхме я при увеселителния парк. Тя е добре, Горс.
В крайна сметка е оцеляла.
Горс замръзва на място. В очите му проблясват сълзи. Той се прокашля, извинява се и изчезва надолу в дупката.
– Е? – обръща се Ел Капитан към Брадуел.
– Открих я. Казах ù, каквото имах да ù казвам. Оставих я да продължи.
Ел Капитан не е сигурен какво означава това. Казал ли ù е, че я обича? Какво ù е казал? Решава, че не иска да знае. Защо да се измъчва с подробностите?
– Какво, по дяволите, е станало с вас двамата? Не изглеждате никак добре – казва Брадуел.
– Паднахме.
– Къде? По някакви стълби ли? – пита Брадуел.
– Аха – отвръща Ел Капитан, – нещо такова.
– Нещо такова – повтаря Хелмут.
Горс се появява отново. Очите му са зачервени. Плакал е. Той грубо разтрива лицето си:
– Жива ли е Фандра? Сигурни ли сте?
– Сигурни сме – потвърждава Брадуел.
Горс надава радостен вик:
– Е, тогава значи трябва да празнуваме! Тук долу имаме някои първокласни неща отпреди експлозиите.
– Да – съгласява се Ел Капитан.
Кога беше последният път, когато беше пил нещо? С удоволствие би се напил. Би се напил здраво.
– Не зная – колебае се Брадуел.
– Недей – намесва се Хелмут.
Не му харесва, когато Ел Капитан пие.
– Какво не знаеш? – казва Ел Капитан към Брадуел. – Сега не можем да направим нищо. Нито за нас самите, нито за Преша. Не можем да направим нищо, преди да чуем новини от нея. Можем и да попразнуваме, докато все още има какво да се празнува – Ел Капитан се обръща към Горс и добавя:
– Нека ти отговоря простичко. По дяволите, да!
– По дяволите – нервно казва Хелмут. – Да.
* * *
– За здравето на майките – крещи Ел Капитан и вдига бутилката,– които ме плашат до смърт!
Той вече беше вдигнал наздравици за пясъчните създания, зверовете, мъртвите, живите, глиганите, съществата от мъглата... Ел Капитан отпива голяма глътка. Тя изгаря гърлото му и затопля гърдите му. Двамата с Хелмут седят на пода на банковия трезор заедно с Брадуел, Горс и още един мъж, който беше припаднал и лежеше свит в ъгъла. Дебелата две стъпки кръгла врата на трезора стои постоянно отворена, притисната от изкривения таван. Металните стени са осеяни с малки правоъгълни чекмеджета. Всички те са разбити и изпразнени. Повечето от самите чекмеджета ги няма. Тук вътре е уютно. Мястото създава усещане за сигурност и безопасност. Мирише на метал. На Ел Капитан му харесва.
Когато подава бутилката на Брадуел, Хелмут се протяга и се опитва да я вземе.
– Ти си получаваш своя дял – напомня Ел Капитан. – Алкохолът е вътре в кръвта ни.
Той започва да се смее гръмогласно. Знае, че Хелмут не иска да пие. Той иска да вземе бутилката от Ел Капитан. Не обича, когато Ел Капитан се напива, а той вече със сигурност е пиян. Усещането е приятно. Ел Капитан беше забравил колко му липсва алкохолът: начинът, по който той смекчава и размазва света и приглушава звуците. Старият Ингършип от време на време му даваше пиячка. Ел Капитан се радва, че човекът е мъртъв, но алкохолът му липсва.
– Своя дял, своя дял, своя дял – мърмори Хелмут, отпуснал ръце и поклаща главата си над рамото.
Той се кара на Ел Капитан за това, че пие твърде много.
– Млъкни, Хелмут! – извиква му Ел Капитан. – Ние тук празнуваме. Нали, Брадуел? Кажи му. Нали е така?
– Така е – отвръща Брадуел и подава бутилката на Горс.
– Така е – крещи Горс и отпива.
Ел Капитан внимателно следи бутилката, опитвайки се да прецени дали последната глътка ще остане за него, или не.
Би желал Преша да е тук, макар да не иска да споменава името ù – не и пред Брадуел. Не иска да знае какво се е случило между тях, когато Брадуел побягна след нея в дъжда. Сега на Ел Капитан му харесва да мисли за нея – с тази приятна напитка в ръка. Цялата болка е притъпена. Може да си представи бъдещето с нея – те двамата или дори тримата, ако се брои и Хелмут. И то е хубаво.
И тогава сякаш нещо превключва в главата му и Ел Капитан си спомня за мъртвото момче, хванато в капана. Защо сега? Той разтрива челото си.
– Недей. Недей ... – промърморва той, но в мислите му проблясват спомените за още лица на мъртъвци.
Лицата им се сливат. Какво се беше случило с него в онази крипта? Там беше започнало. Защо сега се чувства толкова зле заради всичко това? Господи! Малко оставаше да помоли Бог или онази статуя в криптата за прошка. Какво щеше да се случи с него, ако го беше направил? Щеше да му се наложи да признае, че онова, което беше вършил, е било грешно. Не е било грешно. Нали е жив? И Хелмут върху гърба му също е жив.