– Защо се страхуваш от тях? – Брадуел пита Ел Капитан.
– От Бог и онази светица ли? – отвръща Ел Капитан.
– Какво? Не – казва Брадуел. – От майките. Ти каза, че те те плашат до смърт.
– Ти не се ли страхуваш от тях?
– Не съм казал това. Просто се чудех защо ти се страхуваш от тях.
Ел Капитан се обляга на средата на кръглата врата.
– Те изглеждат добри и мили и освен това са... майки. Някога са организирали готварски състезания и са разговаряли за това, какви завеси да изберат, а сега са готови да те убият, още щом те видят.
– Точно ти ли го казваш – изсумтява Горс.
– Да, но аз никога не съм се гордял с това, че се грижа за бъдещото поколение, като подбирам най-доброто частно училище за тях или като ги возя в най-добрия миниван.
– Някога всички бяхме невинни – отбелязва Брадуел. – Технически погледнато и ти някога си бил хлапе. Нали, Ел Капитан? Искам да кажа, по дяволите, не си ли имал различно име от Ел Капитан, или това е рожденото ти име?
– Не си го спомням – отвръща Ел Капитан. Уолдън. Името му беше Уолдън.
– Не си го спомняш? – усъмнява се Горс. – Собственото си име?
– Хелмут! – казва Брадуел. – Как беше името на брат ти, преди да стане Ел Капитан?
– Той не знае – сопва се Ел Капитан. – Не му се подигравай!
Ел Капитан усеща как брат му клати глава зад гърба му.
– Не му се подигравай – повтаря Хелмут.
– Не се подигравам, Хелмут. Просто казвам, че може да си спомняш името на Ел Капитан от детството ви заедно. Искам да кажа, то е някъде там, дълбоко вътре във вас. Майка ви ви е викала да се приберете вкъщи, когато сте били малки, нали? Викала е „Хелмут!“ и след това е казвала още едно име. Кое беше то?
Хелмут започва да се клати повече. Дали започва да си спомня? Дали някакъв лъч светлина не осветява тъмния ъгъл на паметта му?
– Не го занимавай с тези глупости. Той не си го спомня, нито пък аз. Старото ми име е мъртво. Аз съм Ел Капитан.
– Ами фамилията ти? – пита Горс.
– Крол – тихо отвръща Ел Капитан. – Баща ми беше сержант Уорет Б. Крол. Крол.
Брадуел застава по-близо до Ел Капитан. Той се протяга и хваща с две ръце бузите на Хелмут.
– Когато майка ви е била ядосана, може би ви е викала с целите ви имена. Майките правят така. Как наричаше Ел Капитан, когато му беше ядосана?
– Остави го на мира! – изкрещява Ел Капитан и се дръпва назад, така че главата на брат му да се изплъзне от ръцете на Брадуел.
Ел Капитан се изправя. Върху гърба му Хелмут му се струва невероятно тежък и Ел Капитан се олюлява и се блъска в стената от празни депозитни кутии. Главата му се удря с остър звук в метала. Той се оставя да се свлече отново на пода. Докосва главата си – няма кръв.
– Какво става, по дяволите, Кап? – пита го Брадуел. – Ние просто се занасяхме.
– Не трябваше да позволяваш на Преша да влезе вътре сама. Ако тя умре, ти ще си виновен. Знаеш това.
Хелмут го изправя.
– Ти ще си виновен – крещи той на брат си.
– Какво? – изкрещява Брадуел. – Ти я пусна да отиде точно колкото и аз.
– Успокойте се – намесва се Горс, вдигнал ръце във въздуха.
Ел Капитан едва вижда Брадуел и Горс. Те са като неясни, премигващи образи в очите му. Той поглежда към мъжа в ъгъла и внезапно се изпълва с безпричинна омраза към него.
– Изобщо не трябваше да ù позволяваш да отиде...
– Кап – започва Брадуел, – знаеш, че нямах избор. Знаеш това...
Ел Капитан затваря очи и земята под него започва да се върти и да му изглежда несигурна.
– Ако тя умре – казва той, – твоите ръце ще бъдат опръскани с кръвта ù.
– За кой, по дяволите, се мислиш? – изкрещява Брадуел и огромните му криле започват да шумолят, вероятно разперени зад гърба му.
Ел Капитан продължава да държи очите си затворени. Дори не се подготвя за удара, който очаква. Всъщност се надява, че Брадуел ще се нахвърли върху него.
– Трябва да се разкъсаме един друг! – крещи той. – Да се убием един друг. Да приключим най-после с това!
– Сигурен ли си в това? – пита го Брадуел.
Но тогава Ел Капитан чува звук от боричкане, последвано от гласа на Горс:
– Остави го да поспи.
Гласът на Брадуел е дрезгав:
– Не се страхувам, че тя ще умре. Твърде силна е за това. Знаеш ли за какво не си помислил още, Кап? Не се тревожиш, че може да ù хареса, че тя ще избере Купола пред всеки един от двама ни.
Думите на Брадуел бавно достигат до съзнанието му и Ел Капитан осъзнава, че той е прав. Брадуел винаги е можел да види възможностите преди Ел Капитан. Ами ако Куполът ù хареса? Ако тя изчезне, без да е мъртва, но все едно е мъртва за него? Той не знае какво да каже – изобщо нищо не му идва наум. Има усещането, че ще се разплаче. По дяволите! От очите му се стичат сълзи.