Той беше отворил кутията на майка си, където беше открил някои важни следи за съществуването ù – следи, които нарочно бяха оставени за него. Но той така и не беше отворил кутията на брат си. Нямаше куража да го направи. Сега му се иска да беше видял какво има вътре.
Тогава осъзнава, че не му е нужно позволение, за да отиде в Архива за лични загуби. Той е шефът.
Иска да отиде там. Веднага. Брат му му липсва и той иска да види какво има в онази кутия.
Осъзнава, че може би се е побъркал. Освен това, е пиян, но кой го е грижа?
Той отива до вратата на апартамента и я отваря. Там има охранител, който застава мирно. Не е Бекли. Той все още е с Преша и може би Лайда. Партридж изобщо не познава добре този пазач – Албертсън.
– Сър? – обръща се към него Албертсън.
– Трябва да ме придружиш до някъде.
– Не мога да го направя, сър. Ще трябва да получа разрешение. Ще трябва да се обадя по телефона.
– На Форстийд ли?
Албертсън извръща поглед.
– Днес е сватбата ми, Албертсън. Какво ще кажеш, ако не се обаждаш никъде – вместо сватбен подарък? Става ли?
– Не зная – отвръща Албертсън. – Просто не съм сигурен.
– Хайде, Албертсън. Знаеш, че така е редно. Просто една малка разходка – само ние двамата.
– Сега ли, сър?
– Да.
– Къде?
– Искам да посетя брат си.
Ел Капитан
По дяволите,да!
Ел Капитан усеща силен натиск върху гърдите си. Той е на земята в банковото хранилище и вижда размазано депозитните кутии на сейфовете по стените. Тъмно е, с изключение на няколкото премигващи фенери. Хелмут диша тежко на гърба му.
– Какво става? – пита Ел Капитан.
Главата му пулсира от болка. Въздухът е изпълнен с миризмата на биодизел[44].
Една ръка хваща единия от юмруците му, а после и другия. Когато усеща, че ги връзват зад гърба му, започва да се дърпа и извива.
– Какво става, по дяволите?
Но някой го притиска към пода.
Един мъжки глас казва:
– Готови сме да ги издърпаме горе, Фрост.
Мъжът, притиснал гърба му, Фрост, промърморва:
– Добре.
Къде е бактерията? Хелмут се е притиснал в него и той не може да почувства острите ръбове на кутията.
– Провери я! – изсумтява той към Хелмут.
Хелмут не отговаря.
– Провери! – изкрещява отново Ел Капитан. – Провери!
Пак никакъв отговор. Тогава Ел Капитан разбира, че кутията я няма. Той се провали. Загуби единственото нещо, което можеше да разруши Купола. Това е краят.
– Брадуел? – крещи Ел Капитан. – Тук ли си?
Повдига брадата си, одирайки я върху пода, и завърта глава. За Бога, не иска Брадуел да разбере, че кутията я няма.
Брадуел седи на пода с вече запушена уста и ръце, вързани зад гърба му. Двама мъже стоят до него от двете му страни. Брадуел вероятно се е съпротивлявал доста упорито. Има дълбока рана на главата, по слепоочието му, към челюстта и врата му се стича кръв, която цапа яката му в ръждивочервено. Той разтърсва глава и посочва с очи стената от кутии зад гърба му. Ел Капитан не успява да разбере жеста му.
Той забелязва бидона с гориво близо до дебелата две стъпки кръгла врата на банковия трезор. Какво, по дяволите, смятат да правят с това тук долу? Не може да е нещо хубаво.
Лицето на Горс внезапно се появява пред очите на Ел Капитан, когато мъжът кляка на едно коляно и се навежда. Той държи стара пушка на ОСР:
– Мислеше, че ще ти простя и забравя за онези неща, които направи с ОСР, а? Мислеше, че всички ние ще приемем лъскавата ти нова версия, която раздава храна и топли палта и всичко останало просто ще бъде забравено.
– Защо сте вързали Брадуел? Той е на ваша страна.
– Така ли? Изглежда, че той е излязъл от правия път, след като е станал приятел с теб.
Ел Капитан хвърля поглед към Брадуел. Той се чувства зле, че младият мъж е вързан заради него. Брадуел свива тежките си криле, сякаш му прощава.
– Но аз наистина се промених – настоява Ел Капитан.
– Плати ли си за онова, което си сторил? – пита Горс. – Плати ли?
Не се налага Ел Капитан да мисли дълго. Отговорът е „не“. Не си беше платил. Беше причинил много смърт и все още е жив.
– Какво ще правите с мен?
– С мен? – прошепва Хелмут.
– Справедливостта ще възтържествува – отвръща Горс и след това вдига поглед към Фрост, който притиска със сила Ел Капитан и Хелмут към пода. – Хайде, запуши устите и на двамата.