И преди Ел Капитан да е успял да каже каквото и да било друго, Маргит напъхва парцала обратно в устата му.
Партридж
Огнестрелна рана
Половин час по-късно Партридж стои до Албертсън на входа на Архива за лични загуби. Двамата почукват и започват да чакат. Посред нощ е. Дали има някой дежурен?
Бледото лице на една жена се появява в малкото правоъгълно прозорче до вратата. Тя се стряска, когато вижда Партридж. Той ù махва с ръка. Тя замръзва за момент и след това вдига нагоре връзка ключове. После изчезва. Ключалките изщракват и се отключват.
Тя отваря широко вратата.
– Мога ли да Ви помогна?
Жената е дребна, с късо подстригана, остра коса.
– Надявах се да ме пуснете за няколко минути. Искам да потърся някого – отвръща Партридж.
Тя хвърля поглед зад гърба си и след това казва:
– Работното време приключи. Обикновено не приемаме посетители, но във Вашия случай... – смутено не довърша тя. – Влизайте.
– Благодаря.
– Нали знаете, че баща Ви още няма кутия.
– Не съм тук заради баща си.
– Ще Ви оставя насаме – казва Албертсън.
Той поглежда чиновничката, която бързо кимва.
– Вероятно знаете пътя – тя заключва вратата.
– Зная го.
– Добре тогава. Ще проверя как се оправяте след няколко минути.
Партридж тръгва по пътеката. Чувства се странно спокоен. Последния път, когато беше тук, постъпи като крадец. Открадна съдържанието на кутията на майка си. Баща му е знаел, че ще го направи. Бяха го изиграли.
Този път е по-наясно с баща си. Всъщност точно в този момент той се чувства по-близо до него, отколкото на която и да е от възпоменателните церемонии. Дали пък баща му му е станал по-близък? Приближава ли се до него?
Открива в края на стаята правилната пътека по азбучен ред и тръгва по нея. Токовете му тракат по плочките на пода – бързи, остри почуквания, сякаш някой стои пред входната врата на студената чакалня и чака да го пуснат вътре. За миг изпитва страх, че няма да има достатъчно самообладание, за да отвори кутията на брат си – точно както и последния път. Но това усещане бързо изчезва. Ще отвори кутията, но никога няма да разбере дали това, което е вътре в нея, е онова, което брат му наистина е оставил след себе си, или е нещо, което баща му е оставил, за да го намери Партридж. Тази мисъл го кара да забави крачка. Не иска да научава още подробности за баща си. Иска му се да извика на стареца да го остави на мира.
Преглежда възможно най-бързо имената отпред на кутиите. Под имената са изброени причините за смъртта. Търси Уилъкс – Седж
Уотсън Уилъкс. Минава покрай „Т“, после „У“ и след това спира.
Уийд.
Марта Уийд. Викторо Уийд. Имената на родителите на Арвин. Те бяха в списъка на майка му. Партридж беше попитал Арвин за родителите му. Той беше отвърнал, че са добре – малко настинали, но иначе добре. Мъртви ли са?
В причина за смъртта им просто пише: ЗАРАЗЯВАНЕ.
И тогава се появяват още две имена: Бърта Уийд, за чиято смърт е посочен ИНФАРКТ, и Алесандра Уийд, под чието име има само една дума: ПЕЛЕНАЧЕ.
Партридж си спомня деня на учебното си посещение в часа на Гласингс по История на света. Арвин беше този, който попита дали могат да отворят кутиите. Беше открил своя леля – може би леля Бърта. Родителите му не бяха мъртви. Дали майка му беше забременяла отново?
Партридж изпитва странното желание да отвори кутиите на родителите на Арвин. Тук няма никой. Той е сам.
Не. Тези кутии са свещени.
Прави още няколко крачки и открива кутията с име СЕДЖ УОТСЪН УИЛЪКС и до нея – АРИБЕЛ КОРДИНГ УИЛЪКС. Докосва с върховете на пръстите си името на майка си. В мислите му отново се появява моментът на смъртта на брат му и майка му – двамата заедно: целувката, експлозията и фините пръски кръв около тях.
– Не – поклаща глава той. – Жива, искам да я видя жива.
Затваря очи и си я представя на плажа, нагазила до глезен в пяната на океанските вълни, които се разбиват в брега. Вятърът роши косата ù. Тя гледа към хоризонта.
– Погледни ме – прошепва той.
Тя завърта глава и той може да види лицето ù. Тя отмята коса назад и го поглежда с любов. Истинска любов. Гърлото му болезнено се свива.
Той отваря очи. Причината за смъртта на брат му е все същата като последния път, когато Партридж беше тук – лъжата, в която той беше свикнал да вярва: ОГНЕСТРЕЛНА РАНА ПРИ СОБСТВЕНОРЪЧНО ПРОИЗВЕДЕН ИЗСТРЕЛ. Той мрази баща си затова, че беше убил брат му два пъти: веднъж с лъжа и втория път – като беше натиснал копчето.