– Той иска да знае какво точно не е наред с него – продължава Чандри. – Лично аз не мисля, че трябва повече да имаш достъп до това кълбо. Но някой пита ли ме за мнението ми? Не, не го правят.
– Добре – казва Лайда. – Ще ида да говоря с него.
– И след това веднага се върни тук! Постъпила си лошо. Разбра ли ме? Много лошо! И това трябва да спре!
– Обещавам – отвръща Лайда. – Повече няма да се повтори.
Чандри кимва и Лайда бързо се отдалечава към всекидневната. Там, на масата за хранене, облечен в сив гащеризон, седи Бойд и работи върху кълбото.
– Много бързо си дошъл – казва Лайда.
Той се изправя и се усмихва.
– Винаги съм на Ваше разположение.
– Поправи ли го?
– Работя върху него – отвръща Бойд. – Мисля, че нещо не е наред с електрическата схема.
На кълбото му няма нищо. Това означава ли, че той е разбрал, че е бил извикан по съвсем различна причина?
– Ами аз наистина се нуждаех от помощта ти – казва Лайда.
– В момента го дооправям.
– Ще трябва ли да го вземеш със себе си в работилницата? Мислех, че може би ще се наложи да го изнесеш – тя има предвид, че се надява той да им помогне двете с Преша да се измъкнат навън. Но дали той ще разбере?
– Разбирам какво имате предвид – отвръща Бойд. – Да. Това ми мина през ума.
– Така ли?
– Да.
Бойд завинтва задния капак на кълбото и го затяга. Подава го на Лайда.
– Обаче вече работи по-добре. Виждате ли?
Тя се възхищава на работата му.
– Ти направо ми спаси живота! – възкликва Лайда, докато всъщност ù се иска да каже: Спаси ни!
– Приятно ми беше да видя Чандри тук тази сутрин – отбелязва Бойд, докато разсеяно прибира инструментите си.
– Познаваш ли я?
– Всъщност сме съседи. Господинът и Чандри са чудесни хора.
Лайда застава нащрек. Дали Бойд не се опитва да ù каже нещо?
– От онези съседи, които помагат на другите. Нали разбирате?
– Наистина... – отвръща Лайда.
– Наистина – повтаря Бойд. – Винаги можете да се доверите на семейство Кулп.
Дали не ù казва да се довери на Чандри? Лайда има чувството, че ще се разплаче. Това да не е шега? Да се довери на Кулп? На Чандри? Ако тя се довери на Чандри и се окаже, че Бойд греши, тя ще свърши в рехабилитационния център. Но ако Бойд наистина е част от Сигнус и такива са ù семейство Кулп, то тогава това може да е единственият им шанс.
Бойд протяга ръка, за да се сбогува. Той се готви да си тръгне. Тя го прегръща и прошепва:
– Пусни го отвън. Той е куриер. Пусни го.
Тя изважда Фридъл от джоба си и го пъхва в джоба на сивия гащеризон на Бойд.
Когато сваля ръце от него, Бойд изглежда объркан, но тя вярва, че той ще открие Фридъл и ще направи, каквото му е казала, и че Фридъл ще има достатъчно разум и сила, за да достави съобщението. Лайда се усмихва на Бойд и го потупва по рамото.
– Внимавайте с кълбото – предупреждава я той, но хвърля поглед към корема ù.
Иска да каже: Грижи се за бебето. Дали не намеква, че дълго време няма да я види отново?
– Ще го направя, Бойд. Благодаря ти – казва тя. – Благодаря ти за всичко.
– Няма защо. Надявам се, че ще работи добре – той ù се усмихва уморено, но на лицето му сякаш се изписва надежда.
Тя му се усмихва в отговор и бързо тръгва обратно по коридора.
Когато влиза в детската стая, Преша не се вижда никъде. Голямата пластмасова кофа стои насред стаята. Чандри я поглежда изпитателно и след това хвърля поглед на камерите, монтирани високо в ъглите на стаята. Парчетата плат, които закриваха лещите им, ги няма, но едната от тях сякаш е извита така, че сочи предимно към единия ъгъл.
– Просто там ли ще стоиш? – пита Чандри. – Трябваше да те накарат сама да свършиш всичко това!– Тонът ù е все така рязък. Дали не изнася представление? Тя вдига едно копие. – Вземи това – продължава тя и кимва към кофата.
Лайда взема копието и отива до кофата. Поглежда в нея и там измежду всички неща от стаята ù – остатъците от книгите и копията, парчетата от роклята ù, дори и купата с пепел – е Преша. Тя вдига поглед към нея и кимва. Довери се на Кулп – това сякаш иска да ù каже. Лайда пуска копието в кофата.
Чандри стиска в юмрука си няколко копия. Тя отстъпва близо до една от стените. След това посочва към камерата над главата си. Сега Лайда вижда, че тя не работи, сякаш е била ударена от нещо – може би от копие – и е наклонена към стената.
– Докарай тази кофа по-близо – смъмря я Чандри. – Стига си мързелувала!
Лайда изпълнява нареждането. Избутва кофата до мястото, към което сочи Чандри. Когато кофата се озовава там, Чандри кимва. Тя иска да каже: Сега си извън полезрението им. Влизай вътре.